ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Джудит Рейвдаун вдигна глава от книгата и погледна към баща си. Майка й седеше до нея, но дори да беше сама, Джудит нямаше да се страхува от мъжа, който през всичките тези години се стараеше да й вдъхва само страх. Очите му бяха кръвясали и легнали дълбоко в орбитите. Джудит знаеше, че мъката по любимите му синове бе направила лицето му мрачно и затворено. Двамата й братя бяха необуздани, диви мъже — точни копия на баща си. Джудит разглеждаше Робърт Рейвдаун по-скоро с любопитство, отколкото със страх. До днес той не беше обръщал особено внимание на дъщеря си. Беше престанал да се интересува от жените след смъртта на първата си съпруга и бе побеснял, когато втората му роди само една дъщеря. — Какво искаш? — попита спокойно Джудит. Робърт се взираше в дъщеря си, сякаш я виждаше за първи път. Момичето беше израсло в пълно уединение, в отредените за нея и майка й помещения, между книгите и гергефите си. Той я огледа внимателно и доволно установи, че тя изглежда точно като Хелън в младостта си. Джудит имаше същите невероятни очи като майка си — златни ириси, които щяха да подлудяват мъжете. Той ги намираше по-скоро обезпокояващи. Тежката й коса беше наситено кестенява. Челото й беше високо и зад него се криеха ум и енергия. Брадичката беше решителна и упорита. Носът й беше прав, устните пълни и червени. Много добре, каза си доволно той. Тя ще стане добра съпруга. Красотата й му идваше тъкмо навреме. — Ти си единственото дете, което ми остана — заговори бавно той. Гласът му потреперваше от гняв срещу неумолимата съдба. — Затова трябва да се омъжиш и да ми родиш внуци. Джудит го изгледа ужасено. Да се омъжи? Майка й я беше подготвила за живот в манастира. Направи го не защото момичето обичаше да се моли и да пее набожни песни, а защото това беше единственият възможен път за н

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Тази сцена беше толкова неочаквана за Гевин, че той не успя да реагира веднага. Дори за миг не бе помислил, че бащата може да удари дъщеря си. Ала бързо се отърси от вцепенението си и юмрукът му улучи брадичката на Рейвдаун с такава сила, че го изпрати на земята.

Джудит се взря слисано в мъжа си. Очите му тъмнееха от гняв, устните му се опънаха в тънка линия.

— Ако още веднъж посмееш да я удариш, ще те убия! — проговори ледено Гевин. — Никой не смее да се отнася така с моята собственост.

Той направи крачка към падналия Рейвдаун и стисна ръка в юмрук.

— Моля те, не го удряй повече! — помоли с треперещ глас Джудит. — Отговори на плесницата, а и аз съм добре.

Гевин застина на мястото си. Рейвдаун погледна мрачно дъщеря си, после отмести очи към зет си и в очите му блесна страх. Без да каже дума, той се надигна и се отдалечи.

Джудит подръпна Гевин за ръкава.

— Не искам баща ми да ни развали този прекрасен ден. Той смята, че всички спорове се разрешават с юмруци и шамари — опита се да обясни тя.

Мислите се надпреварваха в главата й. Тя познаваше твърде малко мъже и за всички тях беше съвсем естествено бащата да наказва дъщеря си винаги когато сметне за нужно. Макар че за Гевин тази женитба беше преди всичко възможност да заздрави финансовото си положение, в поведението му преди малко имаше нещо, което й вдъхна чувство за сигурност и любов.

— Дай да те разгледам. — Гевин отчаяно се опитваше да обуздае буйния си темперамент. Пръстът му нежно се плъзна по устните й, за да се убеди, че не са наранени от удара.

При това докосване коленете на Джудит омекнаха. Без да съзнава какво прави, тя вдигна ръка и помилва белега на брадичката му. Погледите им се намериха и останаха слети. Двамата не знаеха колко време са стояли така, всеки потънал в очите на другия.

— Трябва да се прибираме — проговори най-после Гевин и взе ръката на Джудит.

Бяха отсъствали по-дълго, отколкото мислеха. Масите бяха раздигнати. Залата беше разчистена и оркестърът вече свиреше за танц.

— Гевин! — извика някой. — Ти ще я имаш цял живот. Трябва ли и днес да ни лишаваш от компанията й?

Джудит се вкопчи в лакътя на мъжа си, но веселите танцьори я издърпаха далече от него. Тя прихвана грациозно полите си и се завъртя в бързия ритъм, стараейки се да не го изпуска от очи.

Тих мъжки смях я изтръгна от мечтанията.

— Сестричке — проговори укорно Рейн, — няма ли да ме удостоиш поне с един поглед?

Джудит вдигна глава към него и му се усмихна с обич. В следващия момент две силни ръце я вдигнаха във въздуха и устремно я завъртяха.

— Нима наистина мислиш, че не мога да оценя един толкова красив мъж? — попита кокетно тя, когато отново стъпи на земята.

— Чудесен отговор. Ала брат ми е единственият, който кара очите ти да блестят. Тогава стават наистина златни.