ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Вирджиния Септември 1803 Дъждът обгърна малката кръчма и тя потъна в мрак. Само светлината от фенера хвърляше тайнствени сенки по стената. Топлината на късното есенно слънце си беше отишла още с утрото и вътре стана почти студено. Зад високия дъбов тезгях закръглена и спретната хубавица миеше халбите. Меката й кестенява коса бе прибрана в бяло муселинено боне. Работеше и си тананикаше. Отвреме-навреме се усмихваше и на едната й буза се появяваше трапчинка. Изведнъж страничната врата се отвори. Студеният вятър нахлу в стаята заедно с едно момиче. То се спря за миг, докато привикне със светлината. Жената го изгледа и каза намръщено: — Лея, с всеки ден изглеждаш все по-зле. Седни тук, докато ти стопля нещо за пиене. Тя побутна зъзнещото девойче към един стол и разръчка огъня, крадешком оглеждайки влязлата. Лея, по-малката й сестра, беше съвсем отслабнала. Косите й падаха по мръсната закърпена рокля. Очите й бяха хлътнали, с големи сини сенки под тях. Носът й, обгорял от слънцето, се белеше. Три кървави драскотини пресичаха едната й буза. На другата имаше голяма синина. — Той ли ти направи това? — попита кръчмарката и с отвращение мушна ръжена в горещата напитка. Лея сви рамене и нетърпеливо протегна ръце към димящата чаша. — Обясни ли ти защо те удари? — Както винаги — каза тя, след като изпи половин халба и се облегна назад. — Лея, защо не го… Девойката погледна строго сестра си: — Не започвай отново, Бес. Говорили сме за това и преди. Ти прави това, което трябва, а аз ще се погрижа за себе си и за децата. Другата настръхна. — Да прекараш известно време с няколко чистички господа е много по-лесно от това, което ти трябва да вършиш. Лея дори не потрепна от грубите думи. Толкова пъти бяха спорили на тази тема, че това вече не можеше да я впечатли. Преди две години на Бес й

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Преди Мак да успее да отговори, Уесли го потупа по рамото.

— Поздравления, Мак. Двама зетя едновременно! Повярвай ми, ще се нуждаеш от всичките си запаси, за да ги изхраниш.

Мак му хвърли мрачен поглед.

— Нито една от дъщерите ми… — започна, но се спря и добави с отвращение: — Жени! Хайде, Лина, да видим какво е свършила досега.

Навъсено Мак придружи жена си до магазина.

Лея се обърна към Уесли.

— Не знам дали това ще реши проблема, но съм сигурна, че тепърва ще възникват нови проблеми. Бъд и Кал харесаха Миранда, нали?

— Ревнуваш ли? — почти сериозно попита Уес. — Отсега нататък няма да бъдеш единствената жена в живота им.

Слънцето осветяваше лицето му. Широкополата шапка хвърляше сянка върху очите му и той изглеждаше особено привлекателен. Тя отправи поглед към устните му.

— Лея — каза той дрезгаво. — Не ме изгаряй с поглед.

Тя сконфузено отвърна очи от него.

Бясното препускане на фургона по улицата беше събрало тълпа хора. Те бяха останали и се радваха на това как Миранда възнагради спасителите. Сега започнаха да се разотиват.

— Това е тя — извика една набита жена, като гледаше право в Лея.

Лея застина на мястото си. Никога нямаше да забрави лицето на жената, чийто съпруг Ревис застреля. Цялата й омраза се изсипа върху Лея и прониза сърцето й.

— Тя уби съпруга ми — каза и се запъти срещу Лея с вдигнати ръце. — Убийца — крещеше тя. — Убийца!

Лея не помръдна. Очакваше жената, сякаш беше заслужила това, което й се случваше.

Уесли застана между Лея и обезумялата жена.

— Недейте — каза той мило.

— Тя го уби — изписка жената. — Той беше всичко, което имах на този свят. Заедно щяхме да строим ферма. Сега всичко е свършено заради нея.

Тя започна да удря и рита Уесли, без да спира да надава крясъци.

— Качвай се във фургона, Лея — спокойно каза Уесли. — Веднага — изкомандва, като видя че тя не помръдва.

Лея се опитваше да държи главата си високо вдигната. Не беше никак лесно. Чувстваше всички погледи, отправени към нея. Сковано се качи във фургона. Гледаше право напред. След малко Уесли седна до нея и без да продума подкара конете.

Лея не го винеше за това, че не й продума. Тъкмо беше започнала да си мисли, че Суитбрайър с безопасно място за нея. Крехкото чувство за сигурност си беше отишло, както й възможността да спечели обичта на съпруга си. Нито един Станфорд не може да обича жена, обвинена в убийство.

Уесли стоеше в магазина на Макалистър с увиснали рамене и ръце в джобовете. Разсеяно поръчваше стока. Валеше като из ведро.

— Мислиш ли, че ще има наводнение? — попита Доул.

— Не знам — мрачно отговори Уес.

— Сигурен съм, че няма да изгрее слънце. Какво става с жена ти? — Доул погледна Мак. — Не съм я виждал от седмици.

Мак надигна глава над тезгяха.

— Готви за двата мечока — отвърна гневно той.