ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Вирджиния Септември 1803 Дъждът обгърна малката кръчма и тя потъна в мрак. Само светлината от фенера хвърляше тайнствени сенки по стената. Топлината на късното есенно слънце си беше отишла още с утрото и вътре стана почти студено. Зад високия дъбов тезгях закръглена и спретната хубавица миеше халбите. Меката й кестенява коса бе прибрана в бяло муселинено боне. Работеше и си тананикаше. Отвреме-навреме се усмихваше и на едната й буза се появяваше трапчинка. Изведнъж страничната врата се отвори. Студеният вятър нахлу в стаята заедно с едно момиче. То се спря за миг, докато привикне със светлината. Жената го изгледа и каза намръщено: — Лея, с всеки ден изглеждаш все по-зле. Седни тук, докато ти стопля нещо за пиене. Тя побутна зъзнещото девойче към един стол и разръчка огъня, крадешком оглеждайки влязлата. Лея, по-малката й сестра, беше съвсем отслабнала. Косите й падаха по мръсната закърпена рокля. Очите й бяха хлътнали, с големи сини сенки под тях. Носът й, обгорял от слънцето, се белеше. Три кървави драскотини пресичаха едната й буза. На другата имаше голяма синина. — Той ли ти направи това? — попита кръчмарката и с отвращение мушна ръжена в горещата напитка. Лея сви рамене и нетърпеливо протегна ръце към димящата чаша. — Обясни ли ти защо те удари? — Както винаги — каза тя, след като изпи половин халба и се облегна назад. — Лея, защо не го… Девойката погледна строго сестра си: — Не започвай отново, Бес. Говорили сме за това и преди. Ти прави това, което трябва, а аз ще се погрижа за себе си и за децата. Другата настръхна. — Да прекараш известно време с няколко чистички господа е много по-лесно от това, което ти трябва да вършиш. Лея дори не потрепна от грубите думи. Толкова пъти бяха спорили на тази тема, че това вече не можеше да я впечатли. Преди две години на Бес й

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Всичко върви добре.

Тя изглеждаше твърде замечтана, отдадена на лични мисли според Лея.

Пред празната камина седеше възрастен слаб мъж и лениво дялкаше една пръчка.

— Това новата ли е? — попита.

— Позволи ми да ти представя Доул Старк — каза Линет. — Това е Лея Станфорд.

Лея кимна на мъжа. През цялото време си мислеше това, което Джъстин й беше разказал за баща си.

Доул я разглежда доста дълго време. Изглежда почувства, че тя не го харесва.

Читать дальше

— Ще отида да нагледам някои неща — каза той и се изправи. Когато останаха сами, заобиколени от рафтове стоки, Линет заговори сериозно:

— Откакто Фетна и старият Гейлън починаха, той е един много самотен човек. — И добави, за да поясни на озадачената Лея. — След като ние с Девън се оженихме, Доул обичаше да седи тук с приятелите си Гейлън и Фетна. Но когато починаха, като че ли неговият живот свърши. Девън се опитва да намери някой, който да седи тук с Доул, но вече няма такива хора, които да имат толкова време за губене. Освен може би преселниците, които преминават през нашия град. Сега всичко сякаш е по-бързо.

Лея долови обич в гласа на Линет. Същата история беше чула от Джъстин. Но той презираше баща си за мързела му, а другите го обичаха точно заради това.

Когато влязоха в магазина, отвън долетяха писъци на жена.

— Това е Миранда — каза Линет и се затича навън.

Навън, по главната улица, се носеше буен впряг побеснели коне. Фургонът зад тях се клатеше като пиян от едната до другата страна на улицата. Отпред на капрата седеше красиво момиче с подивели от ужас очи. Косата й беше разпиляна около лицето. Тя правеше всичко възможно, за да не падне.

— Девън — изпищя Линет, когато подивелият фургон я от мина.

Двете жени се затичаха. Лицето на майката изразяваше неистов страх. Нито Мак, нито Уесли имаха възможност да видят какво се случва. Но Бъд и Кал бяха там. Учудващо беше, че толкова огромни мъже можеха да действат толкова бързо. Като че бяха съгласували действията си предварително. Бъд се затича към задната част, а Кал се втурна напред.

Бъд скочи отзад и сръчно си проправи път към изплашеното момиче. С една ръка прихвана талията й. Стараеше се да пази равновесие, разчитайки на широко разкрачените си силни нозе. Миранда леко изписка, когато Бъд за пръв път я докосна, обърна се и се притисна към него. Инстинктивно му повери живота си.

Междувременно Кал застана пред конете, сграбчи ги и се опита да ги спре с огромното си тяло. В продължение на няколко секунди беше повлечен под конете. Петите му се впиха в уличния прахоляк. Постепенно животните започнаха да намаляват ход и накрая спряха.

Мак и Уесли излязоха от магазина за фураж. Видяха изправения отзад на фургона Бъд, Миранда, притисната към него с всичка сила, а Кал — събиращ разхлабените юзди.