ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Вирджиния Септември 1803 Дъждът обгърна малката кръчма и тя потъна в мрак. Само светлината от фенера хвърляше тайнствени сенки по стената. Топлината на късното есенно слънце си беше отишла още с утрото и вътре стана почти студено. Зад високия дъбов тезгях закръглена и спретната хубавица миеше халбите. Меката й кестенява коса бе прибрана в бяло муселинено боне. Работеше и си тананикаше. Отвреме-навреме се усмихваше и на едната й буза се появяваше трапчинка. Изведнъж страничната врата се отвори. Студеният вятър нахлу в стаята заедно с едно момиче. То се спря за миг, докато привикне със светлината. Жената го изгледа и каза намръщено: — Лея, с всеки ден изглеждаш все по-зле. Седни тук, докато ти стопля нещо за пиене. Тя побутна зъзнещото девойче към един стол и разръчка огъня, крадешком оглеждайки влязлата. Лея, по-малката й сестра, беше съвсем отслабнала. Косите й падаха по мръсната закърпена рокля. Очите й бяха хлътнали, с големи сини сенки под тях. Носът й, обгорял от слънцето, се белеше. Три кървави драскотини пресичаха едната й буза. На другата имаше голяма синина. — Той ли ти направи това? — попита кръчмарката и с отвращение мушна ръжена в горещата напитка. Лея сви рамене и нетърпеливо протегна ръце към димящата чаша. — Обясни ли ти защо те удари? — Както винаги — каза тя, след като изпи половин халба и се облегна назад. — Лея, защо не го… Девойката погледна строго сестра си: — Не започвай отново, Бес. Говорили сме за това и преди. Ти прави това, което трябва, а аз ще се погрижа за себе си и за децата. Другата настръхна. — Да прекараш известно време с няколко чистички господа е много по-лесно от това, което ти трябва да вършиш. Лея дори не потрепна от грубите думи. Толкова пъти бяха спорили на тази тема, че това вече не можеше да я впечатли. Преди две години на Бес й

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

— Това прави, когато дъщеря ми върши нещо друго. Уес, трябва да ти извия врата затова, че ги доведе тук. Миранда плака снощи цяла нощ. Каза, че ги иска и двамата. По дяволите, майка й се държи така, сякаш това е великолепна идея.

Той отиде към дъното на магазина и донесе още провизии.

— Искаш ли нещо друго?

— Познаваш ли жените? — попита мрачно Уесли. Доул изсумтя с презрение.

Мак погледна към него с бляскави очи:

— Преди да срещна Лина знаех много за жените. Но с всяка изминала година знам все по-малко. Проблеми ли имаш?

— Женен е, нали? — обади се Доул. — В такъв случай не може да няма проблеми.

Уесли се облегна на тезгяха. Беше отправил поглед към земята.

— Аз също мислех, че разбирам жените, но явно не е така. Мислех си, че ако имам съпруга и съм мил с нея, ако не я бия и й осигуря приятен дом и красиви рокли, тя ще бъде щастлива.

— Но твоята не е щастлива? Те се нуждаят също от обич.

Уесли настръхна.

Читать дальше

— Тя не може да се оплаче за тези неща. Аз твърде често й показвам чувствата си.

Доул се подсмихна.

— Не — каза Мак. — Това не е достатъчно за една жена. Тя иска да я обичат. Не знам как да ти го обясня. Когато човек обича, той го разбира по особен начин.

— О, това ли? — Уесли махна с ръка. — Аз много отдавна се влюбих в Лея. Тя е много по-смела от всички, които познавам.

— Какъв е проблемът тогава? — попита Мак.

— Спомняш ли си как преди един месец една жена обвини Лея, че е убила съпруга й?

Мак направи гримаса.

— В същия ден Миранда се запозна с онези две твои момчета. Никога няма да забравя този ден. Аз мислех, че това вече е минало за теб.

— И аз мислех така. Намерих двама души, които са били там по време на убийството и са чули Ревис да заплашва Лея. Заведох ги при жената, но тя не иска да чуе. Продължава да пищи по адрес на Лея. Нямаше какво друго да направя, освен да накарам двамата да разкажат на всички в Суитбрайър истината за Лея.

Мак кимна в знак на съгласие.

— Звучи разумно. Какво не е наред с жена ти?

Уесли седна върху едно буре с барут.

— Лея е по-смела от всички, които познавам. Във Вирджиния тя ме поставяше на мястото ми почти на всеки два дена. Но по-късно ме простреляха и тя изложи живота си на опасност, за да ме спаси. А през цялото време твърдеше, че не ме харесва. Разбира се, това не беше истина. Тя е луда по мен — побърза да добави той. — Досега тя винаги се е справяла успешно с всичко, което й се налага да изтърпи. Но думите на тази жена й дойдоха твърде много. Тя се промени. Сега единственото, с което се занимава, е къщната работа. Или седи пред проклетия си стан. Разплаква се и при най-малкото нещо.

— Да не би да чакате дете? В такъв период жените не са много забавни.

— Не. Питал съм я двадесет пъти какво се е случило, а тя само плаче и повтаря, че никога вече няма да бъде уважавана жена.