ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Вирджиния Септември 1803 Дъждът обгърна малката кръчма и тя потъна в мрак. Само светлината от фенера хвърляше тайнствени сенки по стената. Топлината на късното есенно слънце си беше отишла още с утрото и вътре стана почти студено. Зад високия дъбов тезгях закръглена и спретната хубавица миеше халбите. Меката й кестенява коса бе прибрана в бяло муселинено боне. Работеше и си тананикаше. Отвреме-навреме се усмихваше и на едната й буза се появяваше трапчинка. Изведнъж страничната врата се отвори. Студеният вятър нахлу в стаята заедно с едно момиче. То се спря за миг, докато привикне със светлината. Жената го изгледа и каза намръщено: — Лея, с всеки ден изглеждаш все по-зле. Седни тук, докато ти стопля нещо за пиене. Тя побутна зъзнещото девойче към един стол и разръчка огъня, крадешком оглеждайки влязлата. Лея, по-малката й сестра, беше съвсем отслабнала. Косите й падаха по мръсната закърпена рокля. Очите й бяха хлътнали, с големи сини сенки под тях. Носът й, обгорял от слънцето, се белеше. Три кървави драскотини пресичаха едната й буза. На другата имаше голяма синина. — Той ли ти направи това? — попита кръчмарката и с отвращение мушна ръжена в горещата напитка. Лея сви рамене и нетърпеливо протегна ръце към димящата чаша. — Обясни ли ти защо те удари? — Както винаги — каза тя, след като изпи половин халба и се облегна назад. — Лея, защо не го… Девойката погледна строго сестра си: — Не започвай отново, Бес. Говорили сме за това и преди. Ти прави това, което трябва, а аз ще се погрижа за себе си и за децата. Другата настръхна. — Да прекараш известно време с няколко чистички господа е много по-лесно от това, което ти трябва да вършиш. Лея дори не потрепна от грубите думи. Толкова пъти бяха спорили на тази тема, че това вече не можеше да я впечатли. Преди две години на Бес й

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Човекът, който ги организира не живее в гората.

— Кой е този човек? — тихо попита Уес.

— Откъде, по дяволите, мога да знам? Мислиш ли, че щеше да е на свобода, ако знаех кой е?

Доул се обърна и погледна Уесли.

— Мак — каза бавно — това момче знае повече отколкото ни казва.

След тези думи той отново им обърна гръб. Мак погледна строго Уесли.

— Вярно ли е? Просто ни изпитваш, за да разбереш какво знаем?

Уесли започна да се ядосва.

— Никога не бях чувал, че мъжете от Суитбрайър са унищожавали разбойниците.

— Да не мислиш, че просто слушаме за чуждото нещастие и спокойно си седим на задниците без да правим нещо? За такива ли ни мислиш? Тогава загубих Литъл Тъкър, а той беше един от най-добрите ми приятели.

Доул стана от стола.

— Дявол да те вземе, Макалистър! Мислех си, че когато косата ти посивее, ще се успокоиш. Но не. Продължаваш да си толкова луд, колкото беше. Не знам как малката сладка Лина те търпи.

— Чудесно ме търпи. По-добре, отколкото някой може да изтърпи теб, старче.

— Спрете — извика Лина. Беше застанала на вратата. От дрехите й се оцеждаше вода. — Чувам ви как крещите въпреки този пороен дъжд. Здравей, Уесли, не съм те виждала от седмици.

Мак кипеше от ярост. Върна се на мястото си зад тезгяха.

— Здравей, Линет — каза Уесли.

— Уесли — каза тя мило — би ли ми казал какво става тук?

— Не зная дали трябва…

— Кажи й — обади се Мак. — Нищо не може да се скрие от нея. Уесли й разказа накратко за Лея, за цялото й нещастие и за това как отказва да излиза от фермата. Обясни какво е направил, за да изтрие петното от името й. Накратко предаде какво е довело до този спор. За момент Линет се замисли.

— Знаеш ли нещо за разбойниците? — попита тя.

Уесли нямаше намерение да споменава пред Мак за това къде е срещнал Бъд, Кал и Ейб. Особено сега, когато Миранда можеше да се омъжи за един от братята.

— Имат главатар — каза той тихо. — Всичко, което знам е, че го наричат Танцьора.

— Имаш ли представа кой е той?

— Казаха ми едно име, но съм убеден, че ме излъгаха.

Последното нещо, което Уесли искаше на направи, беше да спомене на Мак какво е казал Ревис. Какво би направил Макалистър, който избухваше толкова лесно, ако чуеше за това?

— Кое е името? — попита Линет.

Уесли се колебаеше.

— Можеш да бъдеш сигурен, че този разговор ще си остане между нас.

— Още тогава разбрах, че е лъжа. Преди да умре, Ревис ни каза едно име, но никой от нас не му повярва. А освен това, Мак, ти си прекарал две години в Северна Каролина. Не би могъл да си ти.

Мъртва тишина се възцари в стаята.

— Аз?

Мак започна бавно да се усмихва. Приближи се към Доул.

— Чу ли това, старче? Предполагат, че аз съм водач на хора извън закона.