ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Вирджиния Септември 1803 Дъждът обгърна малката кръчма и тя потъна в мрак. Само светлината от фенера хвърляше тайнствени сенки по стената. Топлината на късното есенно слънце си беше отишла още с утрото и вътре стана почти студено. Зад високия дъбов тезгях закръглена и спретната хубавица миеше халбите. Меката й кестенява коса бе прибрана в бяло муселинено боне. Работеше и си тананикаше. Отвреме-навреме се усмихваше и на едната й буза се появяваше трапчинка. Изведнъж страничната врата се отвори. Студеният вятър нахлу в стаята заедно с едно момиче. То се спря за миг, докато привикне със светлината. Жената го изгледа и каза намръщено: — Лея, с всеки ден изглеждаш все по-зле. Седни тук, докато ти стопля нещо за пиене. Тя побутна зъзнещото девойче към един стол и разръчка огъня, крадешком оглеждайки влязлата. Лея, по-малката й сестра, беше съвсем отслабнала. Косите й падаха по мръсната закърпена рокля. Очите й бяха хлътнали, с големи сини сенки под тях. Носът й, обгорял от слънцето, се белеше. Три кървави драскотини пресичаха едната й буза. На другата имаше голяма синина. — Той ли ти направи това? — попита кръчмарката и с отвращение мушна ръжена в горещата напитка. Лея сви рамене и нетърпеливо протегна ръце към димящата чаша. — Обясни ли ти защо те удари? — Както винаги — каза тя, след като изпи половин халба и се облегна назад. — Лея, защо не го… Девойката погледна строго сестра си: — Не започвай отново, Бес. Говорили сме за това и преди. Ти прави това, което трябва, а аз ще се погрижа за себе си и за децата. Другата настръхна. — Да прекараш известно време с няколко чистички господа е много по-лесно от това, което ти трябва да вършиш. Лея дори не потрепна от грубите думи. Толкова пъти бяха спорили на тази тема, че това вече не можеше да я впечатли. Преди две години на Бес й

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Бих искал да знам откъде ми остава време при всичките деца, които имам и какво си правя парите? Миранда иска нова рокля поне веднъж седмично, а аз не мога да й го позволя.

Изглежда всичко това му беше много забавно.

— Доста странно ми изглежда един умиращ човек да излъже — каза Доул.

Уесли беше убеден, че Мак отново ще започне да крещи.

— Много странно. Ти какво мислиш, Девън? — попита Линет.

— Бил е изплашен — обади се Мак. — Може би Ревис има роднини и е вярвал, че Танцьорът ще им отмъсти.

— Не бях помислил за това. Но никога не съм вярвал на тези думи.

— Но въпреки това разпита, за да се убедиш, че Мак е прекарал две години в Северна Каролина. Тогава разбра, че той не би могъл да бъде главатарят — подхвърли Доул.

— Тогава защо тази жена Хейнес продължава да твърди, че Лея е убийца? — попита Мак.

— Защото който и да е Танцьорът, той се страхува, че Лея знае нещо. Тя познаваше ли Ревис добре?

Мак си отговори сам на въпроса.

— Не по начина, който имаш предвид — бързо отвърна Уесли — но… — Той стана от бурето, на което седеше. — Ревис може да се е хвалил пред Танцьора. Той беше затворен в себе си единак. Цял живот се спотайваше в горите и не издаваше никому мислите си. Но харесваше Лея. За да може да я принуди да остане при него, той уби съпруга на тази жена. Повечето от жените изпитваха ужас от него, а Лея… тя не се плаши толкова лесно.

— Някога живях в един град — започна меко Линет — където ако някой от жителите беше обвинен в убийство, го обесваха веднага. В Суитбрайър обичаите са по-други — добави гордо тя. — Но дори тук може да се случи нещо такова. Някои от новите жители казват, че сигурно си платил на тези мъже, за да разказват, че Лея е била принудена да участва в грабежите.

Читать дальше

— Кажи ми само кои са те и аз ще пребия лъжливите им задници.

Уесли се изплю.

— Да, но това няма да оправи нещата — каза Мак. — Първо трябва да открием кой е Танцьорът.

— Трябва да е някой доста близък. В противен случай не би се страхувал толкова от твоята госпожа — каза Доул.

— Как да разберем кой е той? Не можем просто така да разпитваме хората.

Мак и Уесли се спогледаха.

— Има само един начин да го накараме да се появи отново.

Станфорд веднага схвана за какво става въпрос.

— Искате да използвате съпругата ми като примамка? И очаквате от мен да изложа Лея на прищевките на един крадец и убиец? И да изложа твоя живот на опасност, Макалистър?

— Никой не те моли да… — започна разгневено Мак.

— Мисля, че трябва да попитате какво мисли Лея — добави Линет. — Тя има право на избор. В този момент е нещастна, защото е обвинена в убийство и не й е дадена възможност да си възвърне доброто име. Тя ще бъде оправдана само когато намерим истинския престъпник.

— Абсолютно съм против — убедено каза Уесли.