ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Вирджиния Септември 1803 Дъждът обгърна малката кръчма и тя потъна в мрак. Само светлината от фенера хвърляше тайнствени сенки по стената. Топлината на късното есенно слънце си беше отишла още с утрото и вътре стана почти студено. Зад високия дъбов тезгях закръглена и спретната хубавица миеше халбите. Меката й кестенява коса бе прибрана в бяло муселинено боне. Работеше и си тананикаше. Отвреме-навреме се усмихваше и на едната й буза се появяваше трапчинка. Изведнъж страничната врата се отвори. Студеният вятър нахлу в стаята заедно с едно момиче. То се спря за миг, докато привикне със светлината. Жената го изгледа и каза намръщено: — Лея, с всеки ден изглеждаш все по-зле. Седни тук, докато ти стопля нещо за пиене. Тя побутна зъзнещото девойче към един стол и разръчка огъня, крадешком оглеждайки влязлата. Лея, по-малката й сестра, беше съвсем отслабнала. Косите й падаха по мръсната закърпена рокля. Очите й бяха хлътнали, с големи сини сенки под тях. Носът й, обгорял от слънцето, се белеше. Три кървави драскотини пресичаха едната й буза. На другата имаше голяма синина. — Той ли ти направи това? — попита кръчмарката и с отвращение мушна ръжена в горещата напитка. Лея сви рамене и нетърпеливо протегна ръце към димящата чаша. — Обясни ли ти защо те удари? — Както винаги — каза тя, след като изпи половин халба и се облегна назад. — Лея, защо не го… Девойката погледна строго сестра си: — Не започвай отново, Бес. Говорили сме за това и преди. Ти прави това, което трябва, а аз ще се погрижа за себе си и за децата. Другата настръхна. — Да прекараш известно време с няколко чистички господа е много по-лесно от това, което ти трябва да вършиш. Лея дори не потрепна от грубите думи. Толкова пъти бяха спорили на тази тема, че това вече не можеше да я впечатли. Преди две години на Бес й

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

— Няма да се съглася, дори Лея никога да не излезе от къщи. Няма да я оставя на убиеца. Ако Танцьорът реши, че тя знае нещо, ще се опита да я убие. Никога няма да я оставя далеч от мен, без да мога да я закрилям.

— В такъв случай й предлагаш половинчат живот — каза Линет разпалено. — Танцьорът ще продължава да плаща на онази ужасна жена, за да разпространява лъжи за Лея. А ако тя просто си стои в къщи и плаче, без да върши нищо, за да се защити, съвсем скоро хората ще повярват, че тя е убийца.

— Аха — каза Доул. — Казват, навсякъде, където дими, има и огън. След няколко месеца всички ще се съгласят, че нещо съмнително се крие зад нещастието на твоята малка жена. Може да кажат, че си седи в къщи, защото се чувства виновна.

— Уесли — Линет постави ръка върху неговата. — Трябва да говориш с Лея за това. Решението трябва да бъде нейно.

— Докато е моя съпруга…

— Ха — прекъсна го Мак. — Ако искаш тя да действа като истинска съпруга, по-добре да я измъкнеш веднага от града. Ако ти не говориш с нея за това, Лина ще го направи.

— Наистина ли? — попита Уесли.

— Мина ми през ум такова нещо — отвърна тя и погледна строго усмихващият се Мак.

— Вероятно бихме могли да живеем другаде… — каза Станфорд.

— Мълвата ще ви следва навсякъде — възрази Мак — Единственият начин да защитиш съпругата си е да откриеш кой е Танцьорът. А това ще стане само ако накараш Лея да излезе в града. Може би тя знае нещо, което не може да си спомни сега. Може би Танцьорът иска да я премахне точно заради това. Може би той живее на сто мили оттук и тази Хейнес просто се преструва на много важна. Кой знае? Единственият начин да разбереш е Лея да излезе от къщи. Ще видим какво ще направи Танцьорът.

— А на мен ми се струва — започна Доул — че сигурно има нещо друго, което иска Танцьорът. Иначе можеше да убие веднага съпругата ти. Какво печели от това, че я мислят за убийца?

— Свобода — бавно каза Уесли. — Ако накара някой друг да изглежда виновен, никой няма да заподозре него. Дори ако понякога прави някоя малка грешка, хората няма да забележат, защото ще смятат Лея за виновна.

— Мислиш ли? — прошепна Линет. Очите му потъмняха.

— Няма да я изпусна от погледа си — каза той през зъби. — Ако трябва, ще я заведа да живее във Франция. Никога няма да изложа живота й на опасност, ако мога да й го спестя. Ако някой от вас й намекне за това, ще го накарам да съжалява.

С тези думи той излезе от магазина.

Лея бавно сплиташе дългата коса на Кимбърли.

— С нетърпение очаквам танците довечера — говореше Ким. — Ще облека розовата си копринена рокля и дантеления шал. За пръв път от месеци ще ходя някъде. Не съм била никъде освен при теб. През останалото време Джон ме кара да си стоя у дома. Ти какво ще облечеш довечера, Лея?

Лея се обърна към пълната с мръсни чинии мивка.

— Аз няма да ходя.