ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Вирджиния Септември 1803 Дъждът обгърна малката кръчма и тя потъна в мрак. Само светлината от фенера хвърляше тайнствени сенки по стената. Топлината на късното есенно слънце си беше отишла още с утрото и вътре стана почти студено. Зад високия дъбов тезгях закръглена и спретната хубавица миеше халбите. Меката й кестенява коса бе прибрана в бяло муселинено боне. Работеше и си тананикаше. Отвреме-навреме се усмихваше и на едната й буза се появяваше трапчинка. Изведнъж страничната врата се отвори. Студеният вятър нахлу в стаята заедно с едно момиче. То се спря за миг, докато привикне със светлината. Жената го изгледа и каза намръщено: — Лея, с всеки ден изглеждаш все по-зле. Седни тук, докато ти стопля нещо за пиене. Тя побутна зъзнещото девойче към един стол и разръчка огъня, крадешком оглеждайки влязлата. Лея, по-малката й сестра, беше съвсем отслабнала. Косите й падаха по мръсната закърпена рокля. Очите й бяха хлътнали, с големи сини сенки под тях. Носът й, обгорял от слънцето, се белеше. Три кървави драскотини пресичаха едната й буза. На другата имаше голяма синина. — Той ли ти направи това? — попита кръчмарката и с отвращение мушна ръжена в горещата напитка. Лея сви рамене и нетърпеливо протегна ръце към димящата чаша. — Обясни ли ти защо те удари? — Както винаги — каза тя, след като изпи половин халба и се облегна назад. — Лея, защо не го… Девойката погледна строго сестра си: — Не започвай отново, Бес. Говорили сме за това и преди. Ти прави това, което трябва, а аз ще се погрижа за себе си и за децата. Другата настръхна. — Да прекараш известно време с няколко чистички господа е много по-лесно от това, което ти трябва да вършиш. Лея дори не потрепна от грубите думи. Толкова пъти бяха спорили на тази тема, че това вече не можеше да я впечатли. Преди две години на Бес й

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Разбира се, има някои компенсации. Жени с моето положение стават страшни партньори в леглото и в работата. Ако изпаднат в беда докато защитават един Станфорд, ги крият далеч от хорските погледи. Няма защо да излизат навън. Трябва да си седят у дома, да готвят, да чистят, да топлят леглото през нощта или през деня. Жените Саймънс много лесно могат да бъдат убедени за това.

— Лея — Ким се нацупи. — Може би всичко това е вярно, но когато Уесли ми каза, че ще остане женен за теб, почувствах, че той го иска, а не че трябва. Уесли може да е ужасно упорит, но той никога няма да направи нещо против волята си.

— О, той искаше да остане женен за мен? Добре — гневно каза Лея. — Къде другаде можеше да намери едновременно работник и секспартньор. Веднъж само ме заведе в града, за да ме представи. Оттогава насам не ми е позволявал да излизам. Тази вечер той не иска да бъде притесняван от някой като мен.

Ким се намръщи още повече.

— Не разбирам. Мислех, че ти не искаш да ходиш в града.

— Известно време не исках, но от две седмици насам всеки път, когато спомена че искам да се срещна с хората лице в лице, той ми изтъква дузина причини, заради които да остана у дома. А тази вечер ми забранява да ходя на танците.

— Надявах се, че ще бъдеш там — каза Ким. — Всъщност аз дори ти донесох подарък. — Тя извади от джоба си пакетче, увито в парче плат. — Мисля, че много ще отива на зелената ти рокля.

Лея бавно отвори пакетчето и видя една златна ръчно изработена брошка. В средата върху овал от слонова кост беше нарисуван малък портрет на жена.

— Коя е? — прошепна Лея.

— Не знам. Много е стара, не мислиш ли? А зелената рокля от портрета прилича досущ на твоята. Така ми се иска да дойдеш довечера.

— Ще дойда — изведнъж каза Лея и сама се учуди на думите си. — Уесли Станфорд си мисли, че може да ме скрие, но това не е вярно. Може би си мисли, че вместо кръв във вените на една Саймънс тече тиня. Но не е така.

— Не съм убедена, че трябва да го правиш, Лея. Понякога Уесли може ужасно да се ядоса.

— Уесли Станфорд дори не разбира значението на гнева. Нямам намерение да прекарам остатъка от живота си в тази къща и да се самосъжалявам. Не е вярно, че съм участвала в онези убийства и няма да стане вярно, дори ако онази жена продължи да говори за това до второ пришествие.

Читать дальше

— Радвам се, че чувстваш нещата така, но Уесли ти е забранил и… — изведнъж Ким светна. — Ако плачеш и кажеш, че ще умреш, ако не отидеш, може да ти позволи. В такъв случай няма да ти се наложи да му се подчиняваш. Или вероятно би могла да припаднеш. Уесли обича…

Лея строго я изгледа.

— Няма да се моля, нито ще припадам. Първо ще изпратя Уесли на танците, а после ще се появя направо там. Едва ще дочакам да видя лицето му.

— И аз едва ще дочакам този момент — мрачно каза Ким.