ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Вирджиния Септември 1803 Дъждът обгърна малката кръчма и тя потъна в мрак. Само светлината от фенера хвърляше тайнствени сенки по стената. Топлината на късното есенно слънце си беше отишла още с утрото и вътре стана почти студено. Зад високия дъбов тезгях закръглена и спретната хубавица миеше халбите. Меката й кестенява коса бе прибрана в бяло муселинено боне. Работеше и си тананикаше. Отвреме-навреме се усмихваше и на едната й буза се появяваше трапчинка. Изведнъж страничната врата се отвори. Студеният вятър нахлу в стаята заедно с едно момиче. То се спря за миг, докато привикне със светлината. Жената го изгледа и каза намръщено: — Лея, с всеки ден изглеждаш все по-зле. Седни тук, докато ти стопля нещо за пиене. Тя побутна зъзнещото девойче към един стол и разръчка огъня, крадешком оглеждайки влязлата. Лея, по-малката й сестра, беше съвсем отслабнала. Косите й падаха по мръсната закърпена рокля. Очите й бяха хлътнали, с големи сини сенки под тях. Носът й, обгорял от слънцето, се белеше. Три кървави драскотини пресичаха едната й буза. На другата имаше голяма синина. — Той ли ти направи това? — попита кръчмарката и с отвращение мушна ръжена в горещата напитка. Лея сви рамене и нетърпеливо протегна ръце към димящата чаша. — Обясни ли ти защо те удари? — Както винаги — каза тя, след като изпи половин халба и се облегна назад. — Лея, защо не го… Девойката погледна строго сестра си: — Не започвай отново, Бес. Говорили сме за това и преди. Ти прави това, което трябва, а аз ще се погрижа за себе си и за децата. Другата настръхна. — Да прекараш известно време с няколко чистички господа е много по-лесно от това, което ти трябва да вършиш. Лея дори не потрепна от грубите думи. Толкова пъти бяха спорили на тази тема, че това вече не можеше да я впечатли. Преди две години на Бес й

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

— Мисля, че направо ще се строполя мъртва, ако някой ми се разгневи толкова много, колкото Уесли на теб.

— Заслужава си да покажа на този арогантен мъж, че не може да ме държи скрита от хората като че съм нещо отвратително и срамно. А ти, Ким, ще ми помогнеш ли?

Ким пребледня.

— Не, Лея, Уесли ме плаши.

— Мисля, че ти каза, че той е мил и любезен?

— Да, когато правиш това, което иска. Наистина, вероятно няма да мога да ти помогна.

Лея седна срещу Ким.

— Всичко, което трябва да направиш, е да му изпратиш довечера една бележка, в която да пише, че се нуждаеш от помощ. Напоследък Уес се върти около мен, но веднага ще ме остави, когато стане въпрос за теб. Ти си единствена. Когато излезе, ще отида на забавата. Дойде ли у вас, ще види, че двамата с Джон ви няма, ще се върне обратно и като види бележката, ще дойде на танците. Ако той не иска да дойде, ще се наложи да се прибера в къщи с някой друг.

— Мислиш ли, че Уесли ще те бие когато се прибереш? — сериозно попита Ким. Отвори широко очи. — Мислиш ли, че ще набие и мен?

— Разбира се, че не. Очаквам, че ще полудее от гняв, но се надявам да му покажа, че няма да го изложа пред хората. Никол ми намери учител, който ме научи да танцувам. Дрехите ми са различни от това, което носят тези от блатата. Може би когато Уесли се успокои, ще разбере, че не е срамно да ме показва пред хората.

— О, Лея — Ким хвана главата си в ръце. — Ужасно се страхувам да го направя. Уесли не действа така, сякаш се срамува от теб. Всъщност той много те харесва. Не можеш ли сама да напишеш бележките, за да бъда невинна. Мога да кажа, че нищо не знам за това. Мога да лъжа много добре и за мен е лесно.

— Аз не мога нито да чета, нито да пиша. И ако някой друг остави съобщенията, той без съмнение ще бъде намесен. Освен това около мен има само мъже. Те ще вземат страната на Уесли. Моля те, Кимбърли, много те моля.

Очите на Ким бяха пълни със сълзи от страх. Тя кимна в знак на съгласие.

Уесли се връщаше във фермата и си представяше всички неща, които ще каже на Кимбърли. Какво ли се бе случило, за да напише такава безумна бележка? Без съмнение Джон се бе осмелил да й предложи да свърши някоя работа вместо да се излежава. А тя в гнева си вероятно е седнала да пише на него. И Уес като пръв глупак се беше втурнал да й помага и дори беше готов да набие такъв добър човек като Джон Хамънд, за да я защити.

Той пристигна, но къщата беше празна. Един от работниците му каза, че Джон и Кимбърли са отишли на танци преди един час. Всичко, което мислеше сега, беше, че е оставил Лея сама в къщи, незащитена, единствено с работниците. А доколкото Уес знаеше, един от тях беше Танцьорът. Точно в този момент той нямаше доверие на никого. Беше почнал да подозира Бъд и Кал. Въпреки това остави сама в къщи унилата си, нещастна, уморена и изтощена жена.