— Каква красива рокля — каза Агнес Емерсън. — Това снимката на майка ти ли е? — тя посочи брошката й.
— Подарък ми е от една приятелка. Може ли да взема една чиния храна за Ким. Бих искала някой да я наблюдава дали ще изяде всичко. Аз трябва да разговарям с Доул Старк.
Агнес погледна Ким и веднага разбра.
— Кажи на Доул няколко думи и от мое име — извика тя след Лея.
Доул си седеше на обичайното място пред камината. Единствената разлика беше, че столът му бе обърнат с лице към танцуващите. Лестър Сорей беше седнал до него. Побутна го, когато видя, че Лея приближава към тях.
— Да, госпожо — каза Доул — какво да направя за теб?
— Искам да те помоля да не даваш повече на Кимбърли Хамънд от това, което си й дал.
— Тази млада дама със сигурност издържа на пиене — каза той учудено. — Мислех, че ще пресуши цялата кана.
Лея го погледна гневно.
— Къде е съпругът ти? — попита Доул. — Не мислех, че ще ти позволи да дойдеш.
Лея избягна отговора и го погледна.
— Добре — продължи Доул. — Няма да й давам да пие повече. Срамувам се, че го направих. Тази малка дама има добри възможности.
— Госпожа Станфорд?
Лея се обърна и видя Джон Хамънд.
— Мога ли да те поканя на този танц?
Лея хвърли един бърз поглед, за да види дали Ким се храни и пое предложената ръка.
Уроците, които беше вземала, не я бяха подготвили за тези буйни народни танци. Когато свършиха, тя си вееше с ръка.
— Какво ще кажеш за глътка въздух? — очите на Джон весело потрепваха.
— Наистина имам нужда — разсмя се Лея.
Навън звездите мигаха над главите им. Прохладният въздух я омайваше и тя много се радваше, че беше дошла на танците. Особено като си помислеше за забраната на Уес.
— Бих платил, за да узная мислите ти.
Тя му се усмихна.
— Просто си мислех колко е хубаво, че дойдох.
— И аз — каза Джон сериозно. — Отдавна исках да поговорим. Всъщност искам да се посъветвам с теб. Знам, че Кимбърли е нещастна, но честно казано не знам защо, нито как да я направя щастлива. Положих много усилия, за да бъда търпелив. Когато се върна от работа, няма готова вечеря. Седмици ми отне да я науча да пържи яйца за закуска. Направих всичко възможно да бъда снизходителен и милостив с нея. Разбрах, че не е свикнала с много работа. Но каквото и да върша за нея, тя винаги е обидена и недоволна. Трябва да ми повярваш, аз наистина обичам съпругата си и ако мога да си позволя да издържам прислуга, с радост бих наел. Но не мога. Знам, че двете сте приятелки и си помислих, че е споделила нещо. Моля те, помогни ми!
Лея не беше съвсем сигурна, но й се стори, че вижда в очите му сълзи. Проклета Кимбърли, помисли си. Нейният мързел е причинил толкова нещастия на този мил мъж.
— Не ми е казала много — излъга Лея.
— Но все пак нещо е споменала? Каквото и да е? — гласът му беше пълен с отчаяние.






