ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Вирджиния Септември 1803 Дъждът обгърна малката кръчма и тя потъна в мрак. Само светлината от фенера хвърляше тайнствени сенки по стената. Топлината на късното есенно слънце си беше отишла още с утрото и вътре стана почти студено. Зад високия дъбов тезгях закръглена и спретната хубавица миеше халбите. Меката й кестенява коса бе прибрана в бяло муселинено боне. Работеше и си тананикаше. Отвреме-навреме се усмихваше и на едната й буза се появяваше трапчинка. Изведнъж страничната врата се отвори. Студеният вятър нахлу в стаята заедно с едно момиче. То се спря за миг, докато привикне със светлината. Жената го изгледа и каза намръщено: — Лея, с всеки ден изглеждаш все по-зле. Седни тук, докато ти стопля нещо за пиене. Тя побутна зъзнещото девойче към един стол и разръчка огъня, крадешком оглеждайки влязлата. Лея, по-малката й сестра, беше съвсем отслабнала. Косите й падаха по мръсната закърпена рокля. Очите й бяха хлътнали, с големи сини сенки под тях. Носът й, обгорял от слънцето, се белеше. Три кървави драскотини пресичаха едната й буза. На другата имаше голяма синина. — Той ли ти направи това? — попита кръчмарката и с отвращение мушна ръжена в горещата напитка. Лея сви рамене и нетърпеливо протегна ръце към димящата чаша. — Обясни ли ти защо те удари? — Както винаги — каза тя, след като изпи половин халба и се облегна назад. — Лея, защо не го… Девойката погледна строго сестра си: — Не започвай отново, Бес. Говорили сме за това и преди. Ти прави това, което трябва, а аз ще се погрижа за себе си и за децата. Другата настръхна. — Да прекараш известно време с няколко чистички господа е много по-лесно от това, което ти трябва да вършиш. Лея дори не потрепна от грубите думи. Толкова пъти бяха спорили на тази тема, че това вече не можеше да я впечатли. Преди две години на Бес й

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Най-забавното беше, че Лея положи толкова усилия да не бъде в тежест на Уес. Когато коминът падна, тя най-напред се разплака. Но след това решително се зае да го поправи сама, за да не я помисли Уесли за безпомощна. Тя се обърна към него:

— Ако припадна, ще ме пренесеш ли на ръце до леглото ти?

Изражението на лицето му беше достатъчна отплата. Без да продума, той се доближи и я притегли към себе си.

— Понякога се учудвам колко много те обичам, Лея — прошепна той. — Бих искал да не викаш по мен толкова често.

Първоначалната й реакция беше да го отблъсне. Искаше да гледа очите му, когато й каза за пръв път, че я обича. Но вместо това тя се сгуши в него.

Читать дальше

— Може би сега, когато знам, че ме обичаш, няма да ти се сърдя толкова често.

Той я поведе към коня, повдигна я и я постави на седлото.

— Сигурен съм, че доста често съм ти го казвал. Време е да го проумееш най-после.

Лея изобщо не искаше да започва нов спор.

— Явно не съм те чула когато друг път си ми го казвал. О, Уес — каза тя, когато той се качи зад нея — трябва да се върна и да си взема шала.

— Аз ще ти го взема утре, когато дойда за коня ти.

— Не, за бога, този шал струва цяло състояние на Клей. Прекосил е целия океан. Ще отнеме само минутка.

— Ти ще стоиш точно там, пред вратата. Ще дойда с теб — каза той.

Лея се изкикоти:

— Не можеш да понесеш мисълта да съм далеч от погледа ти, нали.

— Нещо такова.

Лея мълчаливо застана отвън, за да изчака съпруга си. За нея не беше никак лесно да му се довери, но може би наистина той имаше някакво обяснение за това, че не иска да я пусне на танците. Може би беше ревнив. При тази мисъл й стана приятно. Ако беше вярно, че я обича, тогава ревността беше разумно обяснение. Лея със сигурност беше ревнувала Уес от Кимбърли.

Изведнъж си спомни, че беше видяла Корин Старк с подобен на нейния шал. Уесли никога нямаше да разбере какво да вземе без нейна помощ.

Вътре в ярко осветеното помещение всички танцуваха и се смееха. Ким се бе опряла на стената със сведени очи, а съпругът й стоеше близо до нея. Докато Лея претърсваше помещението, музиката спря. Смеещите се танцьори спряха, за да отдъхнат. В тази тишина една жена изпищя. Лея се обърна по посока на писъка. Видя, че една съвсем непозната жена сочи към нея.

— Това е брошката на леля ми — крещеше жената. — Ти си я откраднала от нея.

Слисана, Лея постави ръка на гърдите си.

— Не — прошепна тя.

Приличаше на повторение на един кошмар. Мигновено Уес застана до жена си, обгърна я с ръка и я изведе навън.

— Лея — прошепна той, когато излязоха — Джъстин ще те заведе у дома. Аз ще остана, за да разбера каквото мога. Разбра ли ме?

Вцепенена, Лея кимна и Уес я остави в ръцете на Джъстин.

— Грижи се за нея — каза му той. — Ще ви изпратя известие веднага щом мога. Сега искам да спра това веднъж завинаги.