Най-забавното беше, че Лея положи толкова усилия да не бъде в тежест на Уес. Когато коминът падна, тя най-напред се разплака. Но след това решително се зае да го поправи сама, за да не я помисли Уесли за безпомощна. Тя се обърна към него:
— Ако припадна, ще ме пренесеш ли на ръце до леглото ти?
Изражението на лицето му беше достатъчна отплата. Без да продума, той се доближи и я притегли към себе си.
— Понякога се учудвам колко много те обичам, Лея — прошепна той. — Бих искал да не викаш по мен толкова често.
Първоначалната й реакция беше да го отблъсне. Искаше да гледа очите му, когато й каза за пръв път, че я обича. Но вместо това тя се сгуши в него.
Читать дальше
— Може би сега, когато знам, че ме обичаш, няма да ти се сърдя толкова често.
Той я поведе към коня, повдигна я и я постави на седлото.
— Сигурен съм, че доста често съм ти го казвал. Време е да го проумееш най-после.
Лея изобщо не искаше да започва нов спор.
— Явно не съм те чула когато друг път си ми го казвал. О, Уес — каза тя, когато той се качи зад нея — трябва да се върна и да си взема шала.
— Аз ще ти го взема утре, когато дойда за коня ти.
— Не, за бога, този шал струва цяло състояние на Клей. Прекосил е целия океан. Ще отнеме само минутка.
— Ти ще стоиш точно там, пред вратата. Ще дойда с теб — каза той.
Лея се изкикоти:
— Не можеш да понесеш мисълта да съм далеч от погледа ти, нали.
— Нещо такова.
Лея мълчаливо застана отвън, за да изчака съпруга си. За нея не беше никак лесно да му се довери, но може би наистина той имаше някакво обяснение за това, че не иска да я пусне на танците. Може би беше ревнив. При тази мисъл й стана приятно. Ако беше вярно, че я обича, тогава ревността беше разумно обяснение. Лея със сигурност беше ревнувала Уес от Кимбърли.
Изведнъж си спомни, че беше видяла Корин Старк с подобен на нейния шал. Уесли никога нямаше да разбере какво да вземе без нейна помощ.
Вътре в ярко осветеното помещение всички танцуваха и се смееха. Ким се бе опряла на стената със сведени очи, а съпругът й стоеше близо до нея. Докато Лея претърсваше помещението, музиката спря. Смеещите се танцьори спряха, за да отдъхнат. В тази тишина една жена изпищя. Лея се обърна по посока на писъка. Видя, че една съвсем непозната жена сочи към нея.
— Това е брошката на леля ми — крещеше жената. — Ти си я откраднала от нея.
Слисана, Лея постави ръка на гърдите си.
— Не — прошепна тя.
Приличаше на повторение на един кошмар. Мигновено Уес застана до жена си, обгърна я с ръка и я изведе навън.
— Лея — прошепна той, когато излязоха — Джъстин ще те заведе у дома. Аз ще остана, за да разбера каквото мога. Разбра ли ме?
Вцепенена, Лея кимна и Уес я остави в ръцете на Джъстин.
— Грижи се за нея — каза му той. — Ще ви изпратя известие веднага щом мога. Сега искам да спра това веднъж завинаги.






