ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Вирджиния Септември 1803 Дъждът обгърна малката кръчма и тя потъна в мрак. Само светлината от фенера хвърляше тайнствени сенки по стената. Топлината на късното есенно слънце си беше отишла още с утрото и вътре стана почти студено. Зад високия дъбов тезгях закръглена и спретната хубавица миеше халбите. Меката й кестенява коса бе прибрана в бяло муселинено боне. Работеше и си тананикаше. Отвреме-навреме се усмихваше и на едната й буза се появяваше трапчинка. Изведнъж страничната врата се отвори. Студеният вятър нахлу в стаята заедно с едно момиче. То се спря за миг, докато привикне със светлината. Жената го изгледа и каза намръщено: — Лея, с всеки ден изглеждаш все по-зле. Седни тук, докато ти стопля нещо за пиене. Тя побутна зъзнещото девойче към един стол и разръчка огъня, крадешком оглеждайки влязлата. Лея, по-малката й сестра, беше съвсем отслабнала. Косите й падаха по мръсната закърпена рокля. Очите й бяха хлътнали, с големи сини сенки под тях. Носът й, обгорял от слънцето, се белеше. Три кървави драскотини пресичаха едната й буза. На другата имаше голяма синина. — Той ли ти направи това? — попита кръчмарката и с отвращение мушна ръжена в горещата напитка. Лея сви рамене и нетърпеливо протегна ръце към димящата чаша. — Обясни ли ти защо те удари? — Както винаги — каза тя, след като изпи половин халба и се облегна назад. — Лея, защо не го… Девойката погледна строго сестра си: — Не започвай отново, Бес. Говорили сме за това и преди. Ти прави това, което трябва, а аз ще се погрижа за себе си и за децата. Другата настръхна. — Да прекараш известно време с няколко чистички господа е много по-лесно от това, което ти трябва да вършиш. Лея дори не потрепна от грубите думи. Толкова пъти бяха спорили на тази тема, че това вече не можеше да я впечатли. Преди две години на Бес й

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Ти каза, че ти е неприятна дори мисълта да бъдеш женен за някоя като мен.

— Аз ли казах това! — възкликна той. — Кога?

— Ти го каза на брат си Травис, а Рийган и аз те чухме.

Двама разгорещени танцьори излязоха навън. Уес сграбчи Лея и я придърпа в сянката. Беше я притиснал с крака.

— Добре, малка дива котка такава. Сега ме изслушай! Омръзна ми да ме наричаш най-големия сноб на века. Ти си сноб, Лея. Повече от мен те е грижа за това в каква обстановка са израснали другите. Да, казах на Травис, че ми е неприятна дори мисълта да бъда женен за теб, но не защото не мога да понеса да живея с една Саймънс.

— Ха! — Лея се опита да погледне настрани, но той обърна лицето й към себе си.

— Аз исках жена ми да се нуждае от мен. Доколкото ми беше известно, Кимбърли се нуждаеше от мен повече от всеки друг. Аз исках жена като Ким, а вместо това получих жена, която може да ръководи ферма, да гледа деца, да се справя с лудия си баща. Ти, Лея, като че нямаше нужда от никого. Караше ме да се чувствам ненужен.

— Аз? — прошепна тя. — Как можеш да се чувстваш ненужен?

Той опря нос до нейния.

— Защото ти никога не ме помоли дори за едно проклето нещо — развълнувано каза той. — Присъедини се към разбойниците и дори не ми спомена за това. Спомняш ли си, когато миналата седмица коминът падна? Ти го поправи сама и дори не бих узнал за това, ако Оливър не те беше видял да висиш на една стълба и да поставяш камъни. Ти дори ми отне грозната жена, за която се ожених и я превърна в красавицата, която си сега. — Той се спря и погали спусналата се по лицето й коса. Отметна я назад. — Трябваше ми много време, за да разбера, че се нуждаеш от мен много повече от Кимбърли. Тя винаги ще се приземи на краката си, а ти, моя малка съпруго, ще се замесиш в някоя неприятност веднага щом прескочиш прага на къщата.

Лея се опитваше да разбере думите му.

— Но Ким е дама, а аз…

— Ти си ми съпруга и също като мен си Станфорд. Ако аз имам благороден произход, то същото се отнася и за теб.

Тя се отдръпна от него.

— В такъв случай защо не искаше да те видят с мен на празненството? Защо ме криеше в къщи?

Последното нещо, което той искаше да й каже, беше за вероятния заговор срещу нея. Без съмнение Лея щеше да прекара будна цели нощи, за да измисли как да се замеси в него.

— Трябва да ми вярваш. Трябва да повярваш, че искам най-доброто за теб.

Лея се отдалечи под лунната светлина. Това, което той каза за Ким беше вярно. Всъщност дори тя беше споменала за това. Беше почувствала, че Уесли иска да припада и да бъде безпомощна и го правеше. А Лея вършеше само това, което позволяваше природата й. Възможно ли беше да кара другите хора да изглеждат и да се чувстват безполезни?

Уесли не говореше за обич. Може би обичта не беше толкова далеч, след като той не я презираше затова, че е Саймънс.