Ти каза, че ти е неприятна дори мисълта да бъдеш женен за някоя като мен.
— Аз ли казах това! — възкликна той. — Кога?
— Ти го каза на брат си Травис, а Рийган и аз те чухме.
Двама разгорещени танцьори излязоха навън. Уес сграбчи Лея и я придърпа в сянката. Беше я притиснал с крака.
— Добре, малка дива котка такава. Сега ме изслушай! Омръзна ми да ме наричаш най-големия сноб на века. Ти си сноб, Лея. Повече от мен те е грижа за това в каква обстановка са израснали другите. Да, казах на Травис, че ми е неприятна дори мисълта да бъда женен за теб, но не защото не мога да понеса да живея с една Саймънс.
— Ха! — Лея се опита да погледне настрани, но той обърна лицето й към себе си.
— Аз исках жена ми да се нуждае от мен. Доколкото ми беше известно, Кимбърли се нуждаеше от мен повече от всеки друг. Аз исках жена като Ким, а вместо това получих жена, която може да ръководи ферма, да гледа деца, да се справя с лудия си баща. Ти, Лея, като че нямаше нужда от никого. Караше ме да се чувствам ненужен.
— Аз? — прошепна тя. — Как можеш да се чувстваш ненужен?
Той опря нос до нейния.
— Защото ти никога не ме помоли дори за едно проклето нещо — развълнувано каза той. — Присъедини се към разбойниците и дори не ми спомена за това. Спомняш ли си, когато миналата седмица коминът падна? Ти го поправи сама и дори не бих узнал за това, ако Оливър не те беше видял да висиш на една стълба и да поставяш камъни. Ти дори ми отне грозната жена, за която се ожених и я превърна в красавицата, която си сега. — Той се спря и погали спусналата се по лицето й коса. Отметна я назад. — Трябваше ми много време, за да разбера, че се нуждаеш от мен много повече от Кимбърли. Тя винаги ще се приземи на краката си, а ти, моя малка съпруго, ще се замесиш в някоя неприятност веднага щом прескочиш прага на къщата.
Лея се опитваше да разбере думите му.
— Но Ким е дама, а аз…
— Ти си ми съпруга и също като мен си Станфорд. Ако аз имам благороден произход, то същото се отнася и за теб.
Тя се отдръпна от него.
— В такъв случай защо не искаше да те видят с мен на празненството? Защо ме криеше в къщи?
Последното нещо, което той искаше да й каже, беше за вероятния заговор срещу нея. Без съмнение Лея щеше да прекара будна цели нощи, за да измисли как да се замеси в него.
— Трябва да ми вярваш. Трябва да повярваш, че искам най-доброто за теб.
Лея се отдалечи под лунната светлина. Това, което той каза за Ким беше вярно. Всъщност дори тя беше споменала за това. Беше почувствала, че Уесли иска да припада и да бъде безпомощна и го правеше. А Лея вършеше само това, което позволяваше природата й. Възможно ли беше да кара другите хора да изглеждат и да се чувстват безполезни?
Уесли не говореше за обич. Може би обичта не беше толкова далеч, след като той не я презираше затова, че е Саймънс.






