Лея прекосяваше стаята и се опитваше да кима и да се усмихва на хората. Искаше да изглежда като че просто излиза навън със съпруга си, а не че той я влачи. Но гневът вътре в нея непрекъснато растеше. Скоро щеше да избухне.
— Качвай се на коня ми — изкомандва Уесли веднага щом излязоха.
— Мислиш, че можеш да спасиш остатъка от репутацията си? Нека ти кажа, Уесли Станфорд, твърде късно е за това. Всички вече ме видяха и знаят, че негово величество господин Станфорд от величествената плантация Станфорд има съпруга от блатата на Вирджиния. И знаеш ли какво — никой не беше отвратен, никой не си избърса ръцете, след като се докосва до мен.
— Полудяла ли си, Лея? Не разбирам за какво говориш.
— Говоря за това, че съм Саймънс. Ето какво. За това, че се срамуваш от мен и не ми даваш да се показвам пред хората.
— Не желая… — той поклати глава. — Все още не разбирам. Да отидем у дома и да поговорим.
Тя отстъпи.
— Да си отидем и да ме вкараш в леглото си, това ли искаш?
Той се усмихна.
— Не бих имал нещо против.
— Ти…!
Тя сви юмрук и го удари в корема. Уесли не помръдна.
— Какво става с теб, за бога?
— Ти ми забрани да отида на танци. Мислиш си, че можеш да ме държиш у дома вързана с верига за леглото ти и за кухнята. И питаш какво не е наред? Може би си мислиш, че само богатите имат чувства? Убеждавах те, че и аз имам гордост, макар че съм Саймънс.
— Жени — изсъска той. — Лея, не се срамувам от теб. Не знам откъде са ти дошли тези глупави мисли в главата. Ти си красива и тази вечер без съмнение няма по-хубава жена тук. Но точно в този момент аз не желая около теб да има толкова много хора.
— Защото не зная как да се държа ли? Може би защото не живея според правилата на Станфорд?
Читать дальше
— О, велики боже! Та това е и твоето име. Поне един ден от живота си бих искал да мога да разбирам жените. Поне една от тях. Лея, моля те да дойдеш с мен у дома веднага.
— Защо — попита тя сърдито. — Защо искаш да ме скриеш?
— Не искам да те скрия. Е, добре, може би искам. — Той се усмихна прелъстително и се приближи до нея. — В къщи можем да си устроим собствено празненство.
— Единствения начин да дойда с теб е да ме носиш. Аз ще ритам и ще викам, а това още повече ще навреди на репутацията ти.
Той се обърна за миг. Когато отново я погледна, лицето му беше объркано и недоумяващо.
— Лея, не знам защо си толкова разстроена. Аз не ти забраних да дойдеш на танците защото се срамувам от теб и защото не искам да ме виждат с теб. Далеч не е това причината. Няма нищо, което да искам повече от това да бъда с теб. Но точно сега има причини, поради които предпочитам да си близо до мен у дома.
— Какви причини?
— Не мога да ти кажа, но веднъж завинаги искам да те накарам да ми се довериш.
Тя му се усмихна неприятно.
— Не трябва да отгатвам защо искаш да дойда с теб у дома. Аз знам.






