ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Вирджиния Септември 1803 Дъждът обгърна малката кръчма и тя потъна в мрак. Само светлината от фенера хвърляше тайнствени сенки по стената. Топлината на късното есенно слънце си беше отишла още с утрото и вътре стана почти студено. Зад високия дъбов тезгях закръглена и спретната хубавица миеше халбите. Меката й кестенява коса бе прибрана в бяло муселинено боне. Работеше и си тананикаше. Отвреме-навреме се усмихваше и на едната й буза се появяваше трапчинка. Изведнъж страничната врата се отвори. Студеният вятър нахлу в стаята заедно с едно момиче. То се спря за миг, докато привикне със светлината. Жената го изгледа и каза намръщено: — Лея, с всеки ден изглеждаш все по-зле. Седни тук, докато ти стопля нещо за пиене. Тя побутна зъзнещото девойче към един стол и разръчка огъня, крадешком оглеждайки влязлата. Лея, по-малката й сестра, беше съвсем отслабнала. Косите й падаха по мръсната закърпена рокля. Очите й бяха хлътнали, с големи сини сенки под тях. Носът й, обгорял от слънцето, се белеше. Три кървави драскотини пресичаха едната й буза. На другата имаше голяма синина. — Той ли ти направи това? — попита кръчмарката и с отвращение мушна ръжена в горещата напитка. Лея сви рамене и нетърпеливо протегна ръце към димящата чаша. — Обясни ли ти защо те удари? — Както винаги — каза тя, след като изпи половин халба и се облегна назад. — Лея, защо не го… Девойката погледна строго сестра си: — Не започвай отново, Бес. Говорили сме за това и преди. Ти прави това, което трябва, а аз ще се погрижа за себе си и за децата. Другата настръхна. — Да прекараш известно време с няколко чистички господа е много по-лесно от това, което ти трябва да вършиш. Лея дори не потрепна от грубите думи. Толкова пъти бяха спорили на тази тема, че това вече не можеше да я впечатли. Преди две години на Бес й

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Не бихме могли да се оправим, ако не беше ти и твоя…

Тежката входна врата се отвори и една едра мъжка фигура се появи на прага. Вратата се затвори.

— Божичко — сепна се Бес. После се усмихна широко и тръгна към него. — Ужасно неприятно е да бъдеш навън в този дъжд, господин Станфорд. Нека ви помогна.

Тя взе палтото от раменете му и погледна Лея, която стоеше вкаменена с широко отворена уста. Не се е променил много, мислеше си. Беше по-висок, по-силен и по-красив от тогава. Гъстата му тъмна коса падаше на влажни къдрици по раменете. Капчиците дъжд по миглите правеха очите му да изглеждат по-тъмни и по-чувствени. Повдигната на пръсти, Бес изтръскваше с ръка водата от тъмнозеленото му вълнено сако. Тесни панталони от еленова кожа подчертаваха силните му бедра, а високи ботуши обгръщаха стъпалата и прасците му.

Читать дальше

— Не бях сигурен дали е отворено. Бен никога ли не ти дава свободна вечер?

— Само когато е сигурен, че ще я оползотворя добре. А сега трябва да намерите друг, с когото да прекарате вечерта — подразни го тя. — Аз се връщам зад тезгяха. Седнете и ще ви донеса нещо за пиене.

Поведе го към едно сепаре, като се стараеше през цялото време да го държи с гръб към все още стреснато гледащата Лея. Той се мъчеше да отмести обгръщащите раменете му ръце и се подсмиваше:

— Какво се опитваш да ми направиш, Бес?

Тогава видя Лея. Кръчмарката забеляза трепването в погледа, с което опитният мъж преценява мястото на една жена в обществото.

— Коя е хубавата ти приятелка, Бес?

„Обноски“, помисли си тя. Тези хора ги учат на това още от люлката.

— Това е сестра ми Лея — каза тя. — Лея, време е да си тръгваш.

— Рано е. — Девойката пристъпи напред към светлото. Бес я изгледа с очите на непознат и откри само бедност и мизерия, надвиснали над нея като черен облак. В този момент Лея бе забравила за външния си вид. Очите й бяха вперени в Уесли. Той започна да я разглежда преценяващо:

— Дали двете дами биха изпили заедно с мен бутилка ейл?

Кръчмарката застана между него и Лея. В своята невинност момичето гледаше любимия си така, както би гледала само една проститутка.

— Аз трябва да работя, а Лея ще си върви.

Тя настойчиво погледна сестра си.

— Нямам нищо неотложно у дома — ловко отвърна другата и се приближи към него. — Аз с удоволствие бих пила с вас, Уесли.

Тя изрече името му така, сякаш го е изговаряла стотици пъти на ден (което правеше), без да забележи как той повдигна вежди. Седна. Гледаше го с очакване.

— Питието е добро — каза тя.

Уес погледна мръсното й наранено лице. Седна срещу нея:

— По едно за двамата — тихо поръча. Бес гневно се запъти към бара.

— За Бен ли работиш? — попита Уес.

— Аз все още живея със семейството си.

Очите й го поглъщаха. Мъчеше се да запомни всяка черта и извивка на лицето му.