— Успяхте ли да намерите съпругата на вашия приятел? — припомни тя първата им среща.
Отначало той нищо не разбра.
— Съпругата на Клей? — усмихна се озадачен. — Не е възможно ти да си малкото момиче, което ни помогна тогава!
Замечтано и с благоговение Лея извади златната монета от джоба на полата си и я постави на масата. Уес беше безкрайно изненадан. Взе я, поднесе я към светлината. Видя вдлъбнатината, която се беше получила на повърхността й.
— Как стана това? — попита.
— С нокът — обясни тя с усмивка. — Отне ми доста време да я направя. Страхувах се, че ще я загубя, ако не я нося постоянно със себе си.
Уес се намръщи. Остави монетата на масата. Помисли си, че е много странно това момиче да запази златото, след като очевидно се нуждае от толкова много неща. Косата й беше толкова мръсна и мазна, че той не можеше да определи какъв цвят е всъщност. Тя протегна ръка да вземе монетата и докосна пръстите му. Затаи дъх. Хвана дланта му с два пръста, като се чудеше на чистотата на ноктите му и на големите му ръце.
Бес донесе двете халби. Погледна Лея:
— Господин Станфорд — започна тя — защо не разкажете на сестра ми за младата си годеница? Лея с удоволствие би изслушала колко красива е тя, как хубаво танцува и какви прекрасни дрехи има.
Уес отдръпна ръката си и се засмя:
— Защо не й разкажеш ти, Бес? Явно знаеш много за бъдещата ми съпруга.
— Добре.
Взе един стол от съседната маса и тръгна към тях, но погледна към Лея и се спря.
— Предпочитам да чуя какво ще каже Уесли — каза студено малката сестра.
Произнесе тези думи съвсем спокойно, но очите й пронизваха Бес. Кръчмарката не успя да издържи погледа й и се отдръпна.
Защо ли се мъча да я закрилям,
помисли си. Не беше ли това, което тя искаше от нея? Само ако не бе толкова сериозна! Въздъхна и ги остави сами.
Уес гледаше мършавото момиче през парата на питието си и се чудеше от колко ли време е проститутка. Въпреки отблъскващия си вид, тя определено привличаше мъжкото внимание. Начина, по който го гледаше, го караше да се чувства така, сякаш цял живот е чакала точно него. Ласкаеше го и го смущаваше. Държеше се така, сякаш той й дължи нещо.
— Какво казваше, Уесли? — Тя се наведе към него и той усети миризмата на тялото й.
— Кимбърли — започна с половин уста той. По-добре да мисли за Ким и господ да му е на помощ. Той би могъл да бъде омагьосан от нея. — Сигурна ли си, че искаш да ти говоря за това? Знам, че никоя жена не обича да слуша за друга.
Читать дальше
— Аз искам да знам всичко за теб — призна тя със сърдечна искреност.
— Няма какво толкова да се каже. Срещнахме се преди две години, когато тя дойде да посети брат си Стивън Шоу. Родителите им са починали, когато били малки и Кимбърли била изпратена да живее на изток при чичо си и леля си, а Стив е останал тук при роднини.






