Думите на Уесли, че няма какво да се каже, се превърнаха в едночасов възторжен разказ. Двадесет подобни на него мъже се бяха влюбили от пръв поглед в красивата му годеница. Уес трябвало упорито да я ухажва в продължение на две години, за да я спечели. Разказваше колко хубава, мила, деликатна е Ким, колко е добра, как обича красотата, книгите и музиката.
Лея стисна халбата толкова здраво, че кокалчетата й побеляха.
— Ще се жените ли скоро — прошепна.
— Рано напролет, през април. След това тримата заедно със Стивън заминаваме за новия щат Кентъки. Там купих земя.
— Ще напуснеш Вирджиния? — попита учудено тя. — А какво ще стане тук с плантацията?
— Мисля, че Вирджиния не е достатъчно голяма за мен и брат ми. В продължение на тридесет и четири години ме наричат малкия брат на Травис. Това ме кара да желая да имам своя собствена плантация. Освен това ми харесва да започна отначало с красива съпруга на съвсем ново място.
— Няма да се върнеш — прошепна тя.
— Вероятно не — отговори той, като се мръщеше на настойчивостта й. Въпреки погледите и миризмата й тя го привличаше. — Дъждът спря. По-добре е да си тръгвам. — Изправи се. — Удоволствие бе за мен да се запознаем. — Подхвърли няколко монети на масата, за да плати напитките. — Ще се видим идната седмица, Бес — извика той и се запъти към вратата.
Само след секунда Лея тръгна след него. Бес я хвана за ръката:
— Сигурна ли си, че знаеш какво правиш?
Лея рязко се дръпна.
— Винаги съм мислила, че ти искаш да се забавлявам с мъжете.
— Да се забавляваш да, но боя се, че ти си омаяна от Уесли Станфорд. Той ще те нарани по-зле и от татко. Ти нищо не знаеш за мъжете. Всичко което знаеш е как се оре и как се търсят диви растения за ядене. Ти не знаеш…
— Може би ще се науча — изсъска Лея. — Обичам го, а той ще замине скоро. Имам единствена възможност и ще се възползвам.
— Моля те, Лея, не тръгвай след него. Нещо ужасно ще се случи. Зная, че ще се случи.
— Нищо ужасно няма да се случи — каза кротко Лея и излезе.
Уесли тъкмо се качваше на коня.
— Ще ме откараш ли донякъде? — попита тя, като се препъваше по пътеката.
Уес стоеше мълчаливо, гледаше я на лунната светлина и желаеше с цялото си сърце да си отиде. В нея имаше нещо плашещо. Сякаш съдбата ги събираше. Това, което щеше да се случи, изглеждаше неизбежно. По дяволите, той беше толкова верен на Кимбърли откакто се бяха сгодили, и смяташе да остане такъв до сватбата. Не го притесняваше толкова възможността да бъде с Лея, колкото нейната настойчивост и сериозност. Защо, проклетницата, беше запазила монетата през всичките тези години?
— Да повървим — каза той и хвана юздите на коня.
Искаше да избегне допира на малкото й слабо тяло, затова отказа да язди с нея.
През целия си живот Лея никога не се бе чувствала толкова жизнена. Беше с мъжа, когото обича.






