ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Вирджиния Септември 1803 Дъждът обгърна малката кръчма и тя потъна в мрак. Само светлината от фенера хвърляше тайнствени сенки по стената. Топлината на късното есенно слънце си беше отишла още с утрото и вътре стана почти студено. Зад високия дъбов тезгях закръглена и спретната хубавица миеше халбите. Меката й кестенява коса бе прибрана в бяло муселинено боне. Работеше и си тананикаше. Отвреме-навреме се усмихваше и на едната й буза се появяваше трапчинка. Изведнъж страничната врата се отвори. Студеният вятър нахлу в стаята заедно с едно момиче. То се спря за миг, докато привикне със светлината. Жената го изгледа и каза намръщено: — Лея, с всеки ден изглеждаш все по-зле. Седни тук, докато ти стопля нещо за пиене. Тя побутна зъзнещото девойче към един стол и разръчка огъня, крадешком оглеждайки влязлата. Лея, по-малката й сестра, беше съвсем отслабнала. Косите й падаха по мръсната закърпена рокля. Очите й бяха хлътнали, с големи сини сенки под тях. Носът й, обгорял от слънцето, се белеше. Три кървави драскотини пресичаха едната й буза. На другата имаше голяма синина. — Той ли ти направи това? — попита кръчмарката и с отвращение мушна ръжена в горещата напитка. Лея сви рамене и нетърпеливо протегна ръце към димящата чаша. — Обясни ли ти защо те удари? — Както винаги — каза тя, след като изпи половин халба и се облегна назад. — Лея, защо не го… Девойката погледна строго сестра си: — Не започвай отново, Бес. Говорили сме за това и преди. Ти прави това, което трябва, а аз ще се погрижа за себе си и за децата. Другата настръхна. — Да прекараш известно време с няколко чистички господа е много по-лесно от това, което ти трябва да вършиш. Лея дори не потрепна от грубите думи. Толкова пъти бяха спорили на тази тема, че това вече не можеше да я впечатли. Преди две години на Бес й

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Думите на Уесли, че няма какво да се каже, се превърнаха в едночасов възторжен разказ. Двадесет подобни на него мъже се бяха влюбили от пръв поглед в красивата му годеница. Уес трябвало упорито да я ухажва в продължение на две години, за да я спечели. Разказваше колко хубава, мила, деликатна е Ким, колко е добра, как обича красотата, книгите и музиката.

Лея стисна халбата толкова здраво, че кокалчетата й побеляха.

— Ще се жените ли скоро — прошепна.

— Рано напролет, през април. След това тримата заедно със Стивън заминаваме за новия щат Кентъки. Там купих земя.

— Ще напуснеш Вирджиния? — попита учудено тя. — А какво ще стане тук с плантацията?

— Мисля, че Вирджиния не е достатъчно голяма за мен и брат ми. В продължение на тридесет и четири години ме наричат малкия брат на Травис. Това ме кара да желая да имам своя собствена плантация. Освен това ми харесва да започна отначало с красива съпруга на съвсем ново място.

— Няма да се върнеш — прошепна тя.

— Вероятно не — отговори той, като се мръщеше на настойчивостта й. Въпреки погледите и миризмата й тя го привличаше. — Дъждът спря. По-добре е да си тръгвам. — Изправи се. — Удоволствие бе за мен да се запознаем. — Подхвърли няколко монети на масата, за да плати напитките. — Ще се видим идната седмица, Бес — извика той и се запъти към вратата.

Само след секунда Лея тръгна след него. Бес я хвана за ръката:

— Сигурна ли си, че знаеш какво правиш?

Лея рязко се дръпна.

— Винаги съм мислила, че ти искаш да се забавлявам с мъжете.

— Да се забавляваш да, но боя се, че ти си омаяна от Уесли Станфорд. Той ще те нарани по-зле и от татко. Ти нищо не знаеш за мъжете. Всичко което знаеш е как се оре и как се търсят диви растения за ядене. Ти не знаеш…

— Може би ще се науча — изсъска Лея. — Обичам го, а той ще замине скоро. Имам единствена възможност и ще се възползвам.

— Моля те, Лея, не тръгвай след него. Нещо ужасно ще се случи. Зная, че ще се случи.

— Нищо ужасно няма да се случи — каза кротко Лея и излезе.

Уесли тъкмо се качваше на коня.

— Ще ме откараш ли донякъде? — попита тя, като се препъваше по пътеката.

Уес стоеше мълчаливо, гледаше я на лунната светлина и желаеше с цялото си сърце да си отиде. В нея имаше нещо плашещо. Сякаш съдбата ги събираше. Това, което щеше да се случи, изглеждаше неизбежно. По дяволите, той беше толкова верен на Кимбърли откакто се бяха сгодили, и смяташе да остане такъв до сватбата. Не го притесняваше толкова възможността да бъде с Лея, колкото нейната настойчивост и сериозност. Защо, проклетницата, беше запазила монетата през всичките тези години?

— Да повървим — каза той и хвана юздите на коня.

Искаше да избегне допира на малкото й слабо тяло, затова отказа да язди с нея.

През целия си живот Лея никога не се бе чувствала толкова жизнена. Беше с мъжа, когото обича.