— Ваша милост, аз…
Съдия Йънг вече беше ударила чукчето.
— Възражението се приема! Обявявам петнадесет минути почивка. Искам адвокатът и прокурорът да дойдат в кабинета ми.
Щом влязоха в кабинета й, съдия Йънг се нахвърли върху Гюс Венабъл.
—
Ходил
си на лекции по право, нали, Гюс?
— Съжалявам, ваша милост. Аз…
— Да си видял някъде палатка?
— Не ви разбирам.
Думите й изплющяха като камшик.
— Съдебната зала не е цирк и не смятам да ви позволявам да я превръщате в цирк. Как смеете да задавате такъв провокационен въпрос!
— Извинявам се, ваша милост. Ще перифразирам въпроса и…
Читать дальше
— Ще направиш нещо повече! — озъби му се съдия Йънг. — Ще промениш цялото си отношение. Предупреждавам те, че след още един такъв номер ще обявя съдебния процес за невалиден.
— Да, ваша милост.
Когато се върнаха в съдебната зала, съдия Йънг каза:
— Апелирам към съдебните заседатели да пренебрегнат изцяло последния въпрос на прокурора. — Тя се обърна към него. — Можете да продължавате.
Гюс Венабъл отново се доближи до обвиняемата.
— Доктор Тейлър, сигурно сте се изненадали много, когато сте научили, че преднамерено убитият от вас човек ви е завещал един милион долара.
Алън Пен скочи отново.
— Възразявам!
— Приема се. — Съдия Йънг стрелна Венабъл. — Провокирате търпението ми.
— Извинявам се, ваша милост. — Той се обърна отново към подсъдимата. — Трябва да сте били в
много
приятелски отношения с вашия пациент. Искам да кажа, че не всеки ден някой завещава на почти непознат човек милион долара, нали?
Пейдж Тейлър леко поруменя.
— Дружбата ни беше в рамките на отношенията между лекар и пациент.
— Не беше ли нещо повече от това? Човек не лишава от наследство любимата си жена и семейство и не оставя един милион долара на непознат без никакви увещания. Онези разговори, които твърдите, че сте имали по неговите бизнеспроблеми…
Съдия Йънг се наведе напред и каза с предупреждаващ тон:
— Мистър Венабъл…
Прокурорът вдигна ръце в знак, че се е предал. Отново се обърна към обвиняемата.
— Значи вие с Джон Кронин сте си бъбрили приятелски. Той ви е разказвал разни лични неща за себе си и ви е харесвал и уважавал. Така ли според вас стоят нещата, докторе?
— Да.
— И срещу това той ви завещава един милион долара?
Пейдж погледна към съдебната зала. Не отговори.
Нямаше какво да отговори.
Венабъл се бе запътил към прокурорското място, когато изведнъж се обърна с лице към обвиняемата.
— Доктор Тейлър, преди малко дадохте показания, че не сте знаели за парите, които ви е завещал Джон Кронин, нито пък че е възнамерявал да лиши семейството си от наследство.
— Точно така.
— Колко печели един лекар в окръжна болница „Ембаркадеро“?
Алън Пен скочи на крака.
— Възразявам! Не виждам…
— Въпросът е уместен. Подсъдимата може да отговори.






