ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Онова, което не се цери с церове, се изрязва с нож. Онова, пред което ножът е безсилен, се гори с нажежено желязо. А онова, което и желязото не лекува, трябва да се приеме за неизцеримо. ХИПОКРАТ, 480 г. пр. Хр. Има три категории човешки същества — мъже, жени и жени лекарки. Сър УИЛЯМ ОСЛЪР Сан Франциско Пролетта на 1995 година Районният прокурор Карл Андрюс беше бесен. — Какво, по дяволите, става тук? — възмутено попита той. — Някакви си три докторки, които живеят заедно и работят в една и съща болница. Едната едва не затваря цялата болница, втората убива пациент заради един милион долара, а пък третата я умъртвяват. Андрюс спря да си поеме дълбоко дъх. — И всичките — жени! Три проклети лекарки! Медиите се занимават с тях, като че ли са знаменитости. По телевизията показват само тях. Програмата „60 минути“ им посвети отделно предаване. Барбара Уолтърс засне специален репортаж. Не мога да разтворя вестник или списание, без да видя снимките им или да прочета нещо за тях. Обзалагам се две срещу едно, че Холивуд ще направи филм и ще превърне тези кучки в героини! Няма да се учудя, ако правителството пусне марки с образите им, като на Пресли. Е, за Бога, няма да търпя подобно нещо! — Той блъсна с юмрук по снимката на една от жените на корицата на списание „Тайм“. Заглавието гласеше: „Д-р Пейдж Тейлър — ангел на милосърдието или ученичка на дявола?“ — Доктор Пейдж Тейлър. — Гласът на районния прокурор бе изпълнен с отвращение. — Оставям процеса в твои ръце, Гюс. Искам да я осъдиш. Предумишлено убийство първа степен. Газова камера. — Не се притеснявай — отвърна тихо Гюс Венабъл. — Ще се постарая. Докато седеше в съдебната зала и наблюдаваше д-р Пейдж Тейлър, Гюс Венабъл си помисли: „Съдебните заседатели са й в кърпа вързани.“ После вътрешно се усмихна. Съдебните заседатели на

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

— Ваша милост, аз…

Съдия Йънг вече беше ударила чукчето.

— Възражението се приема! Обявявам петнадесет минути почивка. Искам адвокатът и прокурорът да дойдат в кабинета ми.

Щом влязоха в кабинета й, съдия Йънг се нахвърли върху Гюс Венабъл.

—

Ходил

си на лекции по право, нали, Гюс?

— Съжалявам, ваша милост. Аз…

— Да си видял някъде палатка?

— Не ви разбирам.

Думите й изплющяха като камшик.

— Съдебната зала не е цирк и не смятам да ви позволявам да я превръщате в цирк. Как смеете да задавате такъв провокационен въпрос!

— Извинявам се, ваша милост. Ще перифразирам въпроса и…

Читать дальше

— Ще направиш нещо повече! — озъби му се съдия Йънг. — Ще промениш цялото си отношение. Предупреждавам те, че след още един такъв номер ще обявя съдебния процес за невалиден.

— Да, ваша милост.

Когато се върнаха в съдебната зала, съдия Йънг каза:

— Апелирам към съдебните заседатели да пренебрегнат изцяло последния въпрос на прокурора. — Тя се обърна към него. — Можете да продължавате.

Гюс Венабъл отново се доближи до обвиняемата.

— Доктор Тейлър, сигурно сте се изненадали много, когато сте научили, че преднамерено убитият от вас човек ви е завещал един милион долара.

Алън Пен скочи отново.

— Възразявам!

— Приема се. — Съдия Йънг стрелна Венабъл. — Провокирате търпението ми.

— Извинявам се, ваша милост. — Той се обърна отново към подсъдимата. — Трябва да сте били в

много

приятелски отношения с вашия пациент. Искам да кажа, че не всеки ден някой завещава на почти непознат човек милион долара, нали?

Пейдж Тейлър леко поруменя.

— Дружбата ни беше в рамките на отношенията между лекар и пациент.

— Не беше ли нещо повече от това? Човек не лишава от наследство любимата си жена и семейство и не оставя един милион долара на непознат без никакви увещания. Онези разговори, които твърдите, че сте имали по неговите бизнеспроблеми…

Съдия Йънг се наведе напред и каза с предупреждаващ тон:

— Мистър Венабъл…

Прокурорът вдигна ръце в знак, че се е предал. Отново се обърна към обвиняемата.

— Значи вие с Джон Кронин сте си бъбрили приятелски. Той ви е разказвал разни лични неща за себе си и ви е харесвал и уважавал. Така ли според вас стоят нещата, докторе?

— Да.

— И срещу това той ви завещава един милион долара?

Пейдж погледна към съдебната зала. Не отговори.

Нямаше какво да отговори.

Венабъл се бе запътил към прокурорското място, когато изведнъж се обърна с лице към обвиняемата.

— Доктор Тейлър, преди малко дадохте показания, че не сте знаели за парите, които ви е завещал Джон Кронин, нито пък че е възнамерявал да лиши семейството си от наследство.

— Точно така.

— Колко печели един лекар в окръжна болница „Ембаркадеро“?

Алън Пен скочи на крака.

— Възразявам! Не виждам…

— Въпросът е уместен. Подсъдимата може да отговори.