— И въпреки всичко в цялата тази суматоха и шум и независимо от музиката вие чухте доктор Баркър да казва, че доктор Тейлър била убила пациента. При тази бъркотия човек би могъл и да сбърка, нали?
— Не, сър. Не греша.
— Кое ви кара да мислите така?
Д-р Питърсън въздъхна.
— Стоях точно до доктор Баркър, когато го каза.
Нямаше начин да излезе от положението.
— Приключих с въпросите.
Делото отиваше по дяволите и той не можеше нищо да направи. А щеше да стане и още по-лошо.
На свидетелското място застана Дениз Бери.
— Вие работите като медицинска сестра в окръжна болница „Ембаркадеро“, нали?
— Да.
— От колко време?
— Пет години.
— Да сте чували някакви разговори между доктор Тейлър и доктор Баркър?
— Разбира се. Много пъти.
— Можете ли да повторите някои от тях?
Сестра Бери погледна към доктор Тейлър и се поколеба.
— Е, доктор Баркър понякога е много язвителен…
— Не ви питах за това, сестра Бери. Помолих ви да ни разкажете нещо конкретно от онова, което сте чували да казва на доктор Тейлър.
Последва продължително мълчание.
— Веднъж й рече, че е некомпетентна и…
Гюс Венабъл се престори на изненадан.
— Чули сте доктор Баркър да казва на доктор Тейлър, че е некомпетентна?
— Да, сър. Но той винаги…
— Какво друго сте го чували да споменава по адрес на доктор Тейлър?
На свидетелката никак не й се отговаряше.
— Всъщност не мога да си спомня.
— Мис Бери, вие се заклехте.
— Е, веднъж каза… — Тя измрънка останалата част от изречението под носа си.
— Не ви чуваме. Говорете, моля. Какво сте го чули да казва?
— Той каза, че… не би позволил доктор Тейлър да оперира и кучето му.
Публиката в съдебната зала ахна.
— Сигурна съм обаче, че той искаше да каже…
— Мисля, можем да приемем, че доктор Баркър е искал да каже онова, което е казал.
Всички погледи бяха вперени в Пейдж Тейлър.
Читать дальше
Обвиненията на прокурора срещу Пейдж изглеждаха смазващи. Въпреки това Алън Пен бе известен като майстор-магьосник в съдебната зала. Сега беше негов ред да изложи защитата. Щеше ли да успее отново да извади от шапката си бяло зайче?
Алън Пен трябваше да разпита Пейдж Тейлър. Този миг го очакваха всички.
— Джон Кронин беше ваш пациент, нали, доктор Тейлър?
— Да, беше.
— Какви бяха чувствата ви към него?
— Харесваше ми. Знаеше колко е болен, но беше много смел. Оперирахме го от сърдечен тумор.
— Вие ли извършихте операцията?
— Да.
— И какво открихте, докато оперирахте?
— Когато отворихме гръдната клетка, разбрахме, че меланомата е дала метастази.
— С други думи, рак, който е обхванал цялото тяло.
— Да. Метастазите се бяха разпространили чрез лимфните жлези.
— Което означава, че положението му е било безнадеждно? Че никакви героични мерки не биха могли да му възвърнат здравето?
— Никакви.
— И оставихте Джон Кронин на системи?
— Точно така.






