ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Онова, което не се цери с церове, се изрязва с нож. Онова, пред което ножът е безсилен, се гори с нажежено желязо. А онова, което и желязото не лекува, трябва да се приеме за неизцеримо. ХИПОКРАТ, 480 г. пр. Хр. Има три категории човешки същества — мъже, жени и жени лекарки. Сър УИЛЯМ ОСЛЪР Сан Франциско Пролетта на 1995 година Районният прокурор Карл Андрюс беше бесен. — Какво, по дяволите, става тук? — възмутено попита той. — Някакви си три докторки, които живеят заедно и работят в една и съща болница. Едната едва не затваря цялата болница, втората убива пациент заради един милион долара, а пък третата я умъртвяват. Андрюс спря да си поеме дълбоко дъх. — И всичките — жени! Три проклети лекарки! Медиите се занимават с тях, като че ли са знаменитости. По телевизията показват само тях. Програмата „60 минути“ им посвети отделно предаване. Барбара Уолтърс засне специален репортаж. Не мога да разтворя вестник или списание, без да видя снимките им или да прочета нещо за тях. Обзалагам се две срещу едно, че Холивуд ще направи филм и ще превърне тези кучки в героини! Няма да се учудя, ако правителството пусне марки с образите им, като на Пресли. Е, за Бога, няма да търпя подобно нещо! — Той блъсна с юмрук по снимката на една от жените на корицата на списание „Тайм“. Заглавието гласеше: „Д-р Пейдж Тейлър — ангел на милосърдието или ученичка на дявола?“ — Доктор Пейдж Тейлър. — Гласът на районния прокурор бе изпълнен с отвращение. — Оставям процеса в твои ръце, Гюс. Искам да я осъдиш. Предумишлено убийство първа степен. Газова камера. — Не се притеснявай — отвърна тихо Гюс Венабъл. — Ще се постарая. Докато седеше в съдебната зала и наблюдаваше д-р Пейдж Тейлър, Гюс Венабъл си помисли: „Съдебните заседатели са й в кърпа вързани.“ После вътрешно се усмихна. Съдебните заседатели на

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

— И въпреки всичко в цялата тази суматоха и шум и независимо от музиката вие чухте доктор Баркър да казва, че доктор Тейлър била убила пациента. При тази бъркотия човек би могъл и да сбърка, нали?

— Не, сър. Не греша.

— Кое ви кара да мислите така?

Д-р Питърсън въздъхна.

— Стоях точно до доктор Баркър, когато го каза.

Нямаше начин да излезе от положението.

— Приключих с въпросите.

Делото отиваше по дяволите и той не можеше нищо да направи. А щеше да стане и още по-лошо.

На свидетелското място застана Дениз Бери.

— Вие работите като медицинска сестра в окръжна болница „Ембаркадеро“, нали?

— Да.

— От колко време?

— Пет години.

— Да сте чували някакви разговори между доктор Тейлър и доктор Баркър?

— Разбира се. Много пъти.

— Можете ли да повторите някои от тях?

Сестра Бери погледна към доктор Тейлър и се поколеба.

— Е, доктор Баркър понякога е много язвителен…

— Не ви питах за това, сестра Бери. Помолих ви да ни разкажете нещо конкретно от онова, което сте чували да казва на доктор Тейлър.

Последва продължително мълчание.

— Веднъж й рече, че е некомпетентна и…

Гюс Венабъл се престори на изненадан.

— Чули сте доктор Баркър да казва на доктор Тейлър, че е некомпетентна?

— Да, сър. Но той винаги…

— Какво друго сте го чували да споменава по адрес на доктор Тейлър?

На свидетелката никак не й се отговаряше.

— Всъщност не мога да си спомня.

— Мис Бери, вие се заклехте.

— Е, веднъж каза… — Тя измрънка останалата част от изречението под носа си.

— Не ви чуваме. Говорете, моля. Какво сте го чули да казва?

— Той каза, че… не би позволил доктор Тейлър да оперира и кучето му.

Публиката в съдебната зала ахна.

— Сигурна съм обаче, че той искаше да каже…

— Мисля, можем да приемем, че доктор Баркър е искал да каже онова, което е казал.

Всички погледи бяха вперени в Пейдж Тейлър.

Читать дальше

Обвиненията на прокурора срещу Пейдж изглеждаха смазващи. Въпреки това Алън Пен бе известен като майстор-магьосник в съдебната зала. Сега беше негов ред да изложи защитата. Щеше ли да успее отново да извади от шапката си бяло зайче?

Алън Пен трябваше да разпита Пейдж Тейлър. Този миг го очакваха всички.

— Джон Кронин беше ваш пациент, нали, доктор Тейлър?

— Да, беше.

— Какви бяха чувствата ви към него?

— Харесваше ми. Знаеше колко е болен, но беше много смел. Оперирахме го от сърдечен тумор.

— Вие ли извършихте операцията?

— Да.

— И какво открихте, докато оперирахте?

— Когато отворихме гръдната клетка, разбрахме, че меланомата е дала метастази.

— С други думи, рак, който е обхванал цялото тяло.

— Да. Метастазите се бяха разпространили чрез лимфните жлези.

— Което означава, че положението му е било безнадеждно? Че никакви героични мерки не биха могли да му възвърнат здравето?

— Никакви.

— И оставихте Джон Кронин на системи?

— Точно така.