— Възразявам, ваша милост. Отговорът на доктор Уолас ще бъде неуместен.
— Ако ми разрешите да обясня — прекъсна го Венабъл. — Той би могъл да бъде много уместен, стига само да ми дадете…
— Е, да видим — каза съдия Йънг. — Но без глупости, мистър Венабъл.
— Да подходим различно към този въпрос — продължи Венабъл. — Доктор Уолас, всеки лекар е задължен да положи Хипократовата клетва, нали?
— Да.
— И тази клетва в частност гласи следното… — Прокурорът прочете от едно листче в ръката си: „Ще се въздържам от всякакви злонамерени и корумпирани действия“, нали?
— Да.
— Имаше ли нещо в постъпките на доктор Тейлър в миналото, което да ви накара да мислите, че тя е в състояние да наруши Хипократовата клетва?
— Възразявам!
— Отхвърля се.
— Да, имаше.
— Моля, обяснете какво е било то.
— Случай с пациент, за който доктор Тейлър реши, че има нужда от кръвопреливане. Семейството му отказваше да даде разрешение.
— И какво стана?
— Доктор Тейлър въпреки всичко му преля кръв.
— Това законно ли е?
— Съвсем не. Не и без съдебно разрешение.
— И какво направи после доктор Тейлър?
— Тя получи съдебно разрешение и промени датата му.
— Значи е извършила нещо противозаконно и е фалшифицирала документите, за да го прикрие?
— Точно така.
Алън Пен погледна към Пейдж, бесен. „Какво още, по дяволите, е скрила от мен?“, почуди се той.
Ако зрителите потърсеха някакви издайнически следи от чувства по лицето на Пейдж Тейлър, щяха да останат разочаровани.
„Като буца лед е“, помисли си председателят на съдебните заседатели.
Гюс Венабъл се обърна към съдия Йънг.
— Ваша милост, както знаете, един от свидетелите, които се надявах да призова, е доктор Лорънс Баркър. За съжаление той все още се възстановява след сърдечен удар и не е в състояние да се яви в съдебната зала. Вместо доктор Баркър ще разпитам няколко души от персонала на болницата, които са работили с него.
Пен се изправи.
— Възразявам. Не схващам уместността. Доктор Баркър не е тук, нито пък той е подсъдимият. Ако…
Венабъл го прекъсна.
— Ваша милост, уверявам ви, че въпросите, които ще задам, са напълно уместни и свързани с току-що изслушаните от нас свидетелски показания. Също така те имат много общо с компетентността на обвиняемата като лекар.
Съдия Йънг отрони скептично:
— Ще видим. Това е съдебна зала и няма да търпя риболовни експедиции. Можете да призовете свидетелите си.
— Благодаря ви.
Гюс Венабъл се обърна към съдебния пристав.
— Бих искал да разпитам доктор Матю Питърсън.
Елегантен мъж, прехвърлил шестдесетте, се доближи до свидетелското място. Закле се и когато седна, Гюс Венабъл каза:
— Доктор Питърсън, колко време работихте в окръжна болница „Ембаркадеро“?
— Осем години.
— Каква е вашата специалност?
— Аз съм сърдечен хирург.






