Едва ли него щяхме да изберем, ако зависеше от нас, но никога не сме били в положение да избираме. Юлиановото възшествие дължахме на Фортуна, божество, известно с безразличието си към човешките дела. Едва ли можем да се надяваме, че през живота ни ще се появи друг Юлиан. Толкова по въпроса.
Проучих едикта, откакто ти писах за последен път; въпреки че тонът му е малко по-остър от този на Константиновия едикт, на първо време единствените жертви ще бъдат последователите на Арий. Но може би греша. Почти винаги греша, когато се касае за политически въпроси — слабост, която вероятно дължа на философския си темперамент. Така или иначе, това, което ме обнадеждава, е миналогодишното назначение на поета Авзоний за консул. Познаваш ли го? Сигурно си го чел. Ако не, очаква те една приятна изненада. Напоследък научих доста за него. Син на заможен лекар от Бордигала, той започнал изключително щастливата си кариера, когато император Валентиниан го взел за наставник на сина си Грациан. Според собствените му думи той „оформил мъничкия ум на малкия принц“. Когато принцът стана император, той възнагради учителя си, като го направи преториански префект на Галия, а миналата година — консул. Споменавам всичко това, защото Авзоний е благосклонен към нас и упражнява голямо влияние не само върху Грациан (който е прекалено зает да ходи на лов за диви свини в Галия, за да ни безпокои без причина), но и върху Теодосий. Очевидно той е човекът, към когото трябва да се насочиш.
Читать дальше
Наскоро изпратих да видят какво има от Авзоний в библиотеката. Робът се върна с количка, пълна с книги. Наистина човек трябва да изчете Авзоний, за да повярва, че може да се пише за всичко. Няма тема, която да е прекалено незначителна за поета; никое ласкателство не е прекалено за царедвореца. Написал е една сносна поема за реката Мозел, но мене реките много не ме интересуват. Останалите му неща навяват скука. Особено тези стихове, които е писал по поръчка на Валентиниан. Между темите, избрани от императора, са изворите на Дунав (Авзоний не ги е открил, но е направил сериозен опит да ги открие), Великден и четири оди — най-хубавото от всичко, писано от него, — посветени на четирите любими коня на императора. Поръчах да препишат една от конските оди и Хипия ми я чете, когато съм в мрачно настроение. Започва така: „О, черен като врана жребецо, щастливецо, който разкрачваш прекрасните бедра и галиш твърдите заоблени форми на божествения август…“ Едва ли някое стихотворение ми е харесвало толкова много. Изпращам ти един препис. Така или иначе, препоръчвам ти да се срещнеш с Авзоний колкото можеш по-скоро. И естествено да не забравиш да изразиш възхищение от творчеството му! Когато се бориш за една добра кауза, лицемерието се превръща в добродетел.






