ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Когато Роберт Грейвз издаде продължението на „Аз, Клавдий“, в своя предговор той с огорчение отбелязва, че доста голям брой критици са приели неговия роман за история, скалъпена от незначителните сплетни на Светоний, което според тях било много лесна работа. В „Клавдий богът“ Грейвз ги опроверга с една дълга библиография, която включва почти всички по-значителни антични текстове, достигнали до наше време. За съжаление аз не съм чел толкова много. Но за да отговоря предварително на онези, които биха помислили, че единственият ми извор е бил „Историята“ на Амиан Марцелин (или дори „Упадъкът и падението на Римската империя“ на Едуард Гибън), аз давам в края на книгата една частична библиография. Животът на император Юлиан е изключително добре документиран. Запазени са три тома негови писма и съчинения, а неговите съвременници Либаний и Грегорий Назиански са ни оставили живи описания на самия Юлиан. Въпреки че тази книга е роман, а не история, старал съм се да се придържам към фактите, като в редки случаи съм променял по нещо. Например малко е вероятно Приск да е посетил Юлиан в Галия. Но неговото присъствие там улеснява разказа. В Европа на Юлиан винаги се е гледало като на герой. Опитът му да спре християнството и да възроди елинизма и до днес има известно романтично очарование; и той се явява на най-неочаквани места; особено по време на Възраждането, а също и през XIX век. Двама толкова противоположни по дух автори като Лоренцо ди Медичи и Хенрик Ибсен са писали пиеси за него. Но извън неповторимите вълнуващи перипетии на Юлиановия живот и самият IV век представлява изключителен интерес за нас. През петдесетте години, които разделят възцаряването на Юлиановия чичо, Константин Велики, и смъртта на самия Юлиан, християнството се утвърждава в империята. За добро или за зло,

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Не ходя по вечери и приеми. Кварталът, за който споменавах в писмото си, не е като елегантните улици в Сарди, а кварталът на проститутките, близо до агората

3

3 Агора — градски площад. — Б.пр.

. Не ходя на гости, понеже ненавиждам приказливи жени, особено нашите атински дами, които се считат наследнички на Перикловия век. Разговорите им са безнадеждно предвзети и изкуствени. Гозбите, които поднасят, са невъзможни за ядене и не знам защо, но като че ли повечето атинянки са ниски и пълни, с тъмни закърнели мустачки — сигурно така Афродита си отмъщава на бъбривите жени. Живея съвсем тихо и спокойно вкъщи, като от време на време посещавам онзи квартал.

Хипия и аз се разбираме сега по-добре, отколкото преди. До голяма степен чарът й се състои в това, че никога през живота си не е обичала литературата. Говори само за прислугата, яденето, роднините и с нея си отпочивам. Освен това вкъщи си имам едно момиче от готски произход — купих по, когато беше на единадесет години. Сега е прекрасна, висока, добре сложена жена, с очи сиви като на Атина. Тя никога не говори. Накрая ще й купя съпруг и ще ги освободя и двамата като награда за примирението, с което приема моите нежности, макар че й се нравят далеч по-малко, отколкото на мене. Но това често се случва с женската половина на най-грозното животно на Платон. Впрочем Платон не харесваше полови сношения между мъже и жени. За нас Платон е божественият Платон, но боя се, че той е бил по-скоро като нашия приятел Ификъл, чиято страст към момчета се е така безобразно развихрила, че сега той живее ден и нощ в баните, където момчетата го наричат царицата на философията.

Съжалявам, че здравето ти се е влошило, но това следва да се очаква на твоите години. Много е възможно изривът, за който споменаваш, да е от лоша риба. Препоръчвам ти диета: хляб и вода, и то по малко. Когато получа парите, ще ти изпратя остатъка от съчинението на Юлиан. Ще те разстрои и натъжи. Интересно ми е да видя как ще използуваш този материал. Аз и Хипия ти пожелаваме добро или нека кажа, по-добро здраве.

В съчинението на Юлиан ще забележиш, че той неизменно нарича християните галилеяни и черквите им костници — последното е хаплив намек за малко некрофилската им страст към мощи. Струва ми се уместно да се измени текстът и да се превърнат костниците в черкви и галилеяните в християни. Никога не се заяждай на дребно с врага. Тук-таме съм направил някои забележки по текста. Надявам се, че няма да ти се сторят съвсем без значение.

От примера на моя чичо, император Константин, наречен Велики, който почина, когато бях на шест години, разбрах, че е опасно да подкрепиш която и да е галилеянска секта, тъй като те възнамеряват да принизят и потъпчат истински светите неща. Едва си спомням Константин, макар че му бях представен в двореца.