Често съм предупреждавал тукашния сенат, че непокорството не се нрави на императорите, но нашите хора си мислят, че са над закона и над репресалиите. Глупостта на умния е винаги по-голяма от тази на тъпака. Страхувам се за Антиохия, въпреки че това незачитане на императорските едикти е в моя полза.
Досега няма инциденти. Моите приятели християни ме посещават както обикновено (мнозина от бившите ми студенти сега са владици, каква ирония на съдбата!). Колеги, които още преподават, ми казват, че групите им са съвсем както преди. Следващата стъпка зависи от Теодосий или по-точно казано от владиците. За наше щастие те бяха така заети с непрестанните си взаимни преследвания, че ние можахме да оцелеем. Но четейки между редовете на едикта, аз се страхувам от кървава разправа. Теодосий с особена злоба обяви извън закона партията на покойния презвитер Арий, защото галилеяните трябвало да имат църква с едно-единствено всеобщо учение — и то не друга, а католическа църква. За да противодействуваме, ние пък от наша страна трябва да напишем истинската биография на Юлиан. Затова нека заедно изплетем последния венец от Аполонови лаври и го поставим на челото на философията, като сърцат жест срещу зимата, която заплашва този бурен, късен сезон на света. Искам онези, които дойдат след нас, да знаят колко големи са били надеждите ни, трябва да им покажем как за малко Юлиан не успя да спре галилеянската зараза. Едно такова произведение, ако е добре написано, ще бъде като семе, посадено наесен, което чака събуждането на слънцето, за да разцъфти.
Очевидно цената за преписването в Атина се е покачила невероятно много, откакто ми преписаха някои неща миналата година. Осемдесет златни солиди ми се струват извънредно много за това, което ти казваш, че е само фрагмент или книга със средна големина. Едва миналото лято платих тридесет солиди за препис на Плотиновия трактат, който вероятно е три пъти по-дълъг от Юлиановите мемоари. Изпращам по един приятел, който утре заминава за Атина, тридесет солиди и това писмо. Още веднъж поздрави на прелестната Хипия и на теб, стари приятелю и съратнико във философските ни борби.
Приск до Либаний
Атина, юни 380 г.
Изпращам ти по ученика си Глаукон малко по-малко от половината от съчинението на император Юлиан. Дотук преписването ми струваше точно тридесет солиди. Като получа другите петдесет, ще ти изпратя останалата част от книгата. Предполагам, че миналогодишните ти преписи в Атина са били направени от някой твой почитател, който е преписвал на намалена цена, за да изрази уважението си към големия ти принос в областта на философията и реториката.
Не споделям песимистичните ти възгледи за новия ни император.






