ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Шоколад Джоан Харис Довя ни вятърът на карнавала. Необичайно топъл за февруари, натежал от лепкавите аромати на приготвяни в момента палачинки и наденички, на печени върху нагорещени сачове направо край пътя и след това оваляни в пудра захар вафли; навсякъде конфети, завират се в яките и ръкавите и отплуват в канавките като някаква безумна противоотрова на зимата. Тълпата, изпълнила тясната главна улица, е обзета от трескаво въодушевление, протягат се шии, любопитни да зърнат облицованата с креп char 2 2 Колесница, но също и платформа, върху която стоят костюмираните участници в карнавалното шествие (фр.) — Б.пр. с всичките й веещи се панделки и хартиени гирлянди. Анук, в едната ръка с жълт балон, в другата с детско тромпетче, надзърта ококорено между пазарска чанта и тъжно кафяво куче. Не за пръв път попадаме на карнавал двете с нея. Процесия от двеста и петдесет украсени chars в Париж за миналия Mardi Gras 3 3 Френският еквивалент на Shrove Tuesday. — Б.пр. , други сто и осемдесет в Ню Йорк, две дузини маршируващи оркестри във Виена, клоуни на кокили, Grosses Tetes 4 4 Буквално големи глави. — Б.пр. с увисналите им глави от папиемаше, мажоретки с барабанчета, развъртели във въздуха лъскавите си палки. Но на шест светът излъчва особен блясък. Дървена талига, криво-ляво облепена със златист станиол и креп и обрисувана със сцени от приказките. Драконова глава върху щит, Рапунцел с вълнена перука, русалка с целофанена опашка, къщурка от приказките, цялата в позлатена мукава и лак, на прага й вещица, размахваща екстравагантния си зелен маникюр пред групичка притихнали малчугани… На шест забелязваш детайли, които само година по-късно ще са невидими за очите ти. Зад папиемашето, лака и мукавата тя все още вижда истинската вещица, истинската магия. Вдига главица към мен, очи

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Взе ли си лекарството?

Арманд се изсмива.

— Твърде много се притесняваш за момче на твоята възраст. Ще вдигнеш голяма тупурдия и майка ти ще се тревожи. Недей да учиш краставичаря как да продава краставици. — Все още е в добро настроение, но изглежда поуморена. На масата сме вече почти четири часа. Дванайсет без десет е.

— Знам — отвръща той с усмивка. — Но още не бързам да се сдобия с наследство.

Тя го потупва по рамото и му налива нова чаша. Ръката й не е много уверена, малко вино се разлива на покривката.

— Не се тревожи, имам още много такива.

Завършваме вечерята с моя шоколадов сладолед, трюфели и кафе и по глътка ароматен калвадос в загрети чашки. Анук настоява да си получи canard, бучка захар, напоена с няколко капки от алкохола, после иска още една за Чехълчо. Чашите са пресушени, чиниите ометени. В мангалите просветва жарта. Наблюдавам Арманд, която продължава да говори и да се смее, но не толкова оживено както преди, очите й са притворени, държи ръката на Люк под масата.

— Колко е часът? — пита след малко.

— Почти един — отвръща Гийом.

Тя въздъхва.

— Време е да си лягам. Нали разбирате, вече не съм на ония години.

С мъка се изправя от стола, като не забравя да прибере повечето от подаръците си. Гийом я следи неотклонно с поглед. Той знае. Арманд го поглежда с особена игривост в благата усмивка.

— Не мисля да държа реч — казва с комична сериозност. — Не понасям такива работи. Просто искам да ви благодаря… да благодаря на всички ви… и да ви кажа, че прекарах чудесно. Не помня някога да съм се чувствала по-добре. Хората си мислят, че като остарееш, нямаш право на забавления. — Рижия, Жорж и Зезет я заливат с радостни възгласи. Арманд кима. — Все пак утре гледайте да не ме търсите много рано сутринта — усмихва се леко накриво. — Май не съм си пийнала толкова, откакто бях на двайсет, така че ще ми е нужен повечко сън — предупреждава ме с остър поглед. — Определено ще ми нужен — повтаря мъгляво и се отправя към спалнята си.

Каро скача да я подкрепи, но Арманд я спира с властен жест.

— Спокойно, дъще. Винаги си била такава, все се притесняваш за нещо — обърна се да ме погледне, този път ведро. — Виан ще ми помогне. Останалите могат да почакат до сутринта.

Отвеждам я към стаята й, а другите си тръгват бавно, все още се чуват разговори и смехове. Каро се е вкопчила в Жорж, Люк я е подхванал от другата страна. Прическата й съвсем се е разпаднала, така изглежда по-млада и с по-меки черти. Докато отварям вратата на стаята, я чувам да казва:

„… наистина ми обеща, че ще се премести в «Les Mimosas». Такъв товар ми падна от плещите…“

Арманд също чува думите й и се засмива сънливо.

— Сигурно не е лесно да имаш такава опърничава майка. Сложи ме да си легна, Виан, преди да съм се строполила.

Помогнах й да се съблече.