ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Шоколад Джоан Харис Довя ни вятърът на карнавала. Необичайно топъл за февруари, натежал от лепкавите аромати на приготвяни в момента палачинки и наденички, на печени върху нагорещени сачове направо край пътя и след това оваляни в пудра захар вафли; навсякъде конфети, завират се в яките и ръкавите и отплуват в канавките като някаква безумна противоотрова на зимата. Тълпата, изпълнила тясната главна улица, е обзета от трескаво въодушевление, протягат се шии, любопитни да зърнат облицованата с креп char 2 2 Колесница, но също и платформа, върху която стоят костюмираните участници в карнавалното шествие (фр.) — Б.пр. с всичките й веещи се панделки и хартиени гирлянди. Анук, в едната ръка с жълт балон, в другата с детско тромпетче, надзърта ококорено между пазарска чанта и тъжно кафяво куче. Не за пръв път попадаме на карнавал двете с нея. Процесия от двеста и петдесет украсени chars в Париж за миналия Mardi Gras 3 3 Френският еквивалент на Shrove Tuesday. — Б.пр. , други сто и осемдесет в Ню Йорк, две дузини маршируващи оркестри във Виена, клоуни на кокили, Grosses Tetes 4 4 Буквално големи глави. — Б.пр. с увисналите им глави от папиемаше, мажоретки с барабанчета, развъртели във въздуха лъскавите си палки. Но на шест светът излъчва особен блясък. Дървена талига, криво-ляво облепена със златист станиол и креп и обрисувана със сцени от приказките. Драконова глава върху щит, Рапунцел с вълнена перука, русалка с целофанена опашка, къщурка от приказките, цялата в позлатена мукава и лак, на прага й вещица, размахваща екстравагантния си зелен маникюр пред групичка притихнали малчугани… На шест забелязваш детайли, които само година по-късно ще са невидими за очите ти. Зад папиемашето, лака и мукавата тя все още вижда истинската вещица, истинската магия. Вдига главица към мен, очи

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

На възглавницата има приготвена мека ленена нощница. Докато я мушва през главата си, сгъвам дрехите й.

— Би ли ми сложила подаръците някъде, където ще мога да ги виждам — неясно махване към близкия скрин. — Може би там.

Изпълних заръките й като в сън. Май и аз бях пийнала повечко, отколкото възнамерявах, защото се чувствах странно успокоена. По голямото количество инсулинови ампули в хладилника разбрах, че не си е била инжекции вече няколко дни. Щеше ми се да я попитам дали е убедена, дали наистина знае какво прави. Вместо това разстлах подаръка на Люк върху облегалката на стола, така че да го вижда — копринена феерия от щедро, дръзко, безусловно червено.

Читать дальше

— Върви си, Виан — гласът й бе нежен, но твърд. — Беше чудесно.

Поколебах се. За миг мярнах отраженията ни в огледалото на тоалетката. С новата си прическа ми заприлича на възрастния мъж от видението ми, но лицето й бе ален полъх, усмихваше се. Бе затворила очи.

— Остави лампата — това за сбогуване. — Лека нощ.

Целунах я нежно по бузата. Ухаеше на лавандула и шоколад. Отидох в кухнята да разтребя.

Рижия ме чакаше да ми помогне. Другите си бяха отишли. Анук спеше на дивана с пръст в устата. Измихме съдовете мълчаливо и аз разпределих новите чинии и чаши на Арманд в бюфетите. Рижия се опита да подхване разговор, но аз не можех да говоря с него. Нежното, натрапчиво подрънкване на порцелан и стъкло само подчертаваха тишината около нас.

— Добре ли си? — попита той, поставил нежно ръка на рамото ми. Косата му бе като поляна с невени.

Казах първото, което ми дойде наум.

— Бях се замислила за майка — малко озадачена, си дадох сметка, че не го лъжа. — Щеше да й хареса. Тя обичаше… фойерверките.

Погледна ме. Странните му отнесени очи бяха станали почти пурпурни на приглушената светлина. Прииска ми се да му кажа за Арманд.

— Не знаех, че се казваш Мишел — отроних след малко.

Сви рамене.

— Имената не означават нищо.

— Започнал си да говориш по-различно — възкликнах с изненада. — Преди имаше толкова силен марсилски акцент, а сега…

Усмихна ми както никога досега.

— И акцентите нямат значение.

Лицето ми потъна в шепите му. Ръцете му бяха необичайно меки за работник, бледи и меки като на жена. Запитах се дали поне малка част от онова, което ми е разказвал, е било истина. Макар че явно беше все едно. Целунах го. Миришеше на боя, сапун и шоколад. Попих шоколадовия вкус на устните му и мисълта ми отлетя към Арманд. Винаги съм смятала, че Рижия харесва Жозефин. Тази мисъл не излезе от главата ми дори докато го целувах. Ала знаех, че това бе единствената магия помежду ни, с която можехме да преборим нощта. Най-простата магия, огньовете, които носим от планината за Beltane

95

95 Фестивал, провеждан в първия ден на май в чест на началото на лятото и сезона на пашата. — Б.пр.