ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Шоколад Джоан Харис Довя ни вятърът на карнавала. Необичайно топъл за февруари, натежал от лепкавите аромати на приготвяни в момента палачинки и наденички, на печени върху нагорещени сачове направо край пътя и след това оваляни в пудра захар вафли; навсякъде конфети, завират се в яките и ръкавите и отплуват в канавките като някаква безумна противоотрова на зимата. Тълпата, изпълнила тясната главна улица, е обзета от трескаво въодушевление, протягат се шии, любопитни да зърнат облицованата с креп char 2 2 Колесница, но също и платформа, върху която стоят костюмираните участници в карнавалното шествие (фр.) — Б.пр. с всичките й веещи се панделки и хартиени гирлянди. Анук, в едната ръка с жълт балон, в другата с детско тромпетче, надзърта ококорено между пазарска чанта и тъжно кафяво куче. Не за пръв път попадаме на карнавал двете с нея. Процесия от двеста и петдесет украсени chars в Париж за миналия Mardi Gras 3 3 Френският еквивалент на Shrove Tuesday. — Б.пр. , други сто и осемдесет в Ню Йорк, две дузини маршируващи оркестри във Виена, клоуни на кокили, Grosses Tetes 4 4 Буквално големи глави. — Б.пр. с увисналите им глави от папиемаше, мажоретки с барабанчета, развъртели във въздуха лъскавите си палки. Но на шест светът излъчва особен блясък. Дървена талига, криво-ляво облепена със златист станиол и креп и обрисувана със сцени от приказките. Драконова глава върху щит, Рапунцел с вълнена перука, русалка с целофанена опашка, къщурка от приказките, цялата в позлатена мукава и лак, на прага й вещица, размахваща екстравагантния си зелен маникюр пред групичка притихнали малчугани… На шест забелязваш детайли, които само година по-късно ще са невидими за очите ти. Зад папиемашето, лака и мукавата тя все още вижда истинската вещица, истинската магия. Вдига главица към мен, очи

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Прекалено е гиздав — в гласа й нямаше неодобрение, само полукомичен фатализъм. — Чувам, че наш’то падре вече те е намеркал — добави злостно. — Предполагам мисли, че е неудачно да има магазин за шоколад насред площада — хвърли ми още един от онези подигравателни, насмешливи погледи. — Знае ли, че си вещица?

Вещица, вещица. Не намери правилната дума, но знам какво има предвид.

— Защо мислиш така?

— Ми то е очевидно. Предполагам защото взаимно се разпознават — и се засмя, сякаш засвири оркестър от побеснели цигулки. — Падрето не вярва в магии. А честно да ти кажа, не съм убедена, че вярва и в Господ. — В гласа й се долавяше едновременно снизхождение и пренебрежение. — Бая още има да учи тоз човек, нищо че е със степен по теология. И глупавата ми дъщеря също. Човек не получава научни степени в живота, нали така? — съгласих се и я попитах дали познавам дъщеря й. — Предполагам. Каро Клермон. Най-празноглавата бучка глупост в цял Ланскене. Думи, думи, думи и нито капка мозък — забеляза усмивката ми и кимна ведро: — Не се тревожи, скъпа, на моята възраст вече нищо не мож ме обиди. Пък и к’во да ти кажа, метнала се е на баща си. Това ми е голямата утеха — закачлив поглед: — Тук нямаме много развлечения. Особено като човек стане на възраст — млъкна и пак впи очи в мен: — Ама така като те гледам, май нещата ще се променят.

Ръката й докосна моята като хладен дъх. Опитах се да уловя мислите й, да разбера дали не ме взема на подбив, но всичко, което успях да усетя, бе жизнерадостност и топлота.

— Обикновен магазин за шоколад — усмихнах се.

— Май наистина ме мислиш за вчерашна — изкикоти се Арманд.

Читать дальше

— Но, мадам Воазен…

— Арманд — черните й очи заблестяха радостно. — Така се чувствам млада.

— Добре. Но наистина не разбирам защо…

— Знам какъв вятър те довя. Почувствах го. Mardi Gras, карнавалът. „Les Marauds“ бъкаше от празнуващи: цигани, испанци, калайджии, pieds-noirs

21

21 Букв. „чернокраки“ (фр.) — Така наричат децата от смесени бракове между французи и алжирци. — Б.пр.

и неканени гости. Познах ви веднага — теб и малкото ти момиченце. Какви имена сте си избрали този път?

— Виан Роше — отвърнах с усмивка. — А това е Анук.

— Анук — повтори си Арманд. — А малкият сив приятел? Очите ми вече не са същите. Какво е той? Котка? Катерица?

Анук разтърси къдравата си главица.

— Заек — отвърна хем игриво, хем леко възмутено. — Казва се Чехълчо.

— О, заек. Ама разбира се — Арманд ми смигна тайничко. — Е, та както казах, знам какъв вятър ви довя. Аз самата съм го усещала веднъж-дваж. Може и да съм стара, но още не се е родил оня, дето ще ме преметне. По никой начин.

Кимнах.

— Сигурна съм в това. Защо не наминеш към магазина някой ден. Имам дарбата да разпознавам вкусовете на хората. Обещавам ти голяма кутия от любимите ти лакомства.

Арманд се засмя.