Някои от постройките са издигнати върху самата река, кацнали на платформи от прогнили талпи; по дължина на каменното корито има още десетки; дългите пръсти на влагата, пробили ленивите води, се протягат към мъничките им високи прозорчета. В град като Ажен „Les Marauds“ би бил туристическа атракция с чудатия си вид и внушението за упадък и разложение. Но туристи тук не идват. Жителите на „Les Marauds“ са клошари, преживяващи с онова, което успеят да измъкнат от реката. Много от къщите тук са запустели; върху хлътналите стени расте бъз. Затворих „La Praline“ за два часа на обяд и двете с Анук отидохме да се разходим към реката. В зелената тиня край водата шляпаха група кльощави хлапета; дори през февруари по тези места се усещаше възкиселата воня на канализация и гнилоч. Бе студено, но слънчево. Анук беше навлякла червените си вълнени палто и шапка, тичаше между камъните и подвикваше на Чехълчо, който я следваше по петите. Толкова свикнах с Чехълчо — и с останалите членове на странната менажерия, която следва бодрото й присъствие, — че в подобни моменти го виждам почти ясно; Чехълчо с умните си очи и сиви бакенбарди, светът изведнъж се озарява, сякаш някаква странна метаморфоза ме превръща в Анук, започвам да гледам с нейните очи, да я следвам в пътешествията й. В подобни моменти чувствам, че съм готова да умра от любов по нея, моята мъничка пътешественичка; сърцето ми притупва, изпълнено с ужас, единственото спасение е и аз да се впусна в бяг, червеното ми палто се развява на раменете ми като криле, косата ми е опашка на комета в перестото синьо небе.
Черна котка ми мина път. Спрях и се завъртях по посока, обратна на часовниковата стрелка, пеейки заклинанието:
„Ou va-t-i, mistigri?
Passe sansfairede mal ici.“
18
18 „Чер котак, где е тоз мрак? Върви си ти без бели“ От фр. — Б.пр.
Анук дойде при мен и котката започна да мърка, изтърколи се по гръб в прахта, готова за ласки. Тъкмо се бях навела, когато забелязах дребна стара женица да ме наблюдава с любопитство от ъгъла на една къща. Черна пола, черно сако, сребриста коса, сплетена на плитка и прилежно прибрана в сложен кок. Очите й са остри и черни като на птица. Кимвам й.
— Ти си от
la chocolaterie
19
19 Магазина за шоколад (фр.). — Б.пр.
— подхваща. Наглед я преценявам към осемдесетте, но независимо от възрастта гласът й е младежки, трепти отчетливо с грубоватите мелодични нотки на
Midi
20
20 Южна Франция (фр.). — Б.пр.
.
— Да, така е — представям се.
— Арманд Воазен — казва. — Живея ей там — посочва с глава една от къщите на реката, с по-приличен вид от другите, прясно варосана, в сандъчетата по прозорците аленее мушкато. След това добави с усмивка, която набразди восъчното й лице на милион бръчици: — Видях магазина ти. Чуден е, не мога да не ти го призная, ама за такива като нас няма смисъл.






