ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Шоколад Джоан Харис Довя ни вятърът на карнавала. Необичайно топъл за февруари, натежал от лепкавите аромати на приготвяни в момента палачинки и наденички, на печени върху нагорещени сачове направо край пътя и след това оваляни в пудра захар вафли; навсякъде конфети, завират се в яките и ръкавите и отплуват в канавките като някаква безумна противоотрова на зимата. Тълпата, изпълнила тясната главна улица, е обзета от трескаво въодушевление, протягат се шии, любопитни да зърнат облицованата с креп char 2 2 Колесница, но също и платформа, върху която стоят костюмираните участници в карнавалното шествие (фр.) — Б.пр. с всичките й веещи се панделки и хартиени гирлянди. Анук, в едната ръка с жълт балон, в другата с детско тромпетче, надзърта ококорено между пазарска чанта и тъжно кафяво куче. Не за пръв път попадаме на карнавал двете с нея. Процесия от двеста и петдесет украсени chars в Париж за миналия Mardi Gras 3 3 Френският еквивалент на Shrove Tuesday. — Б.пр. , други сто и осемдесет в Ню Йорк, две дузини маршируващи оркестри във Виена, клоуни на кокили, Grosses Tetes 4 4 Буквално големи глави. — Б.пр. с увисналите им глави от папиемаше, мажоретки с барабанчета, развъртели във въздуха лъскавите си палки. Но на шест светът излъчва особен блясък. Дървена талига, криво-ляво облепена със златист станиол и креп и обрисувана със сцени от приказките. Драконова глава върху щит, Рапунцел с вълнена перука, русалка с целофанена опашка, къщурка от приказките, цялата в позлатена мукава и лак, на прага й вещица, размахваща екстравагантния си зелен маникюр пред групичка притихнали малчугани… На шест забелязваш детайли, които само година по-късно ще са невидими за очите ти. Зад папиемашето, лака и мукавата тя все още вижда истинската вещица, истинската магия. Вдига главица към мен, очи

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Някои от постройките са издигнати върху самата река, кацнали на платформи от прогнили талпи; по дължина на каменното корито има още десетки; дългите пръсти на влагата, пробили ленивите води, се протягат към мъничките им високи прозорчета. В град като Ажен „Les Marauds“ би бил туристическа атракция с чудатия си вид и внушението за упадък и разложение. Но туристи тук не идват. Жителите на „Les Marauds“ са клошари, преживяващи с онова, което успеят да измъкнат от реката. Много от къщите тук са запустели; върху хлътналите стени расте бъз. Затворих „La Praline“ за два часа на обяд и двете с Анук отидохме да се разходим към реката. В зелената тиня край водата шляпаха група кльощави хлапета; дори през февруари по тези места се усещаше възкиселата воня на канализация и гнилоч. Бе студено, но слънчево. Анук беше навлякла червените си вълнени палто и шапка, тичаше между камъните и подвикваше на Чехълчо, който я следваше по петите. Толкова свикнах с Чехълчо — и с останалите членове на странната менажерия, която следва бодрото й присъствие, — че в подобни моменти го виждам почти ясно; Чехълчо с умните си очи и сиви бакенбарди, светът изведнъж се озарява, сякаш някаква странна метаморфоза ме превръща в Анук, започвам да гледам с нейните очи, да я следвам в пътешествията й. В подобни моменти чувствам, че съм готова да умра от любов по нея, моята мъничка пътешественичка; сърцето ми притупва, изпълнено с ужас, единственото спасение е и аз да се впусна в бяг, червеното ми палто се развява на раменете ми като криле, косата ми е опашка на комета в перестото синьо небе.

Черна котка ми мина път. Спрях и се завъртях по посока, обратна на часовниковата стрелка, пеейки заклинанието:

„Ou va-t-i, mistigri?

Passe sansfairede mal ici.“

18

18 „Чер котак, где е тоз мрак? Върви си ти без бели“ От фр. — Б.пр.

Анук дойде при мен и котката започна да мърка, изтърколи се по гръб в прахта, готова за ласки. Тъкмо се бях навела, когато забелязах дребна стара женица да ме наблюдава с любопитство от ъгъла на една къща. Черна пола, черно сако, сребриста коса, сплетена на плитка и прилежно прибрана в сложен кок. Очите й са остри и черни като на птица. Кимвам й.

— Ти си от

la chocolaterie

19

19 Магазина за шоколад (фр.). — Б.пр.

— подхваща. Наглед я преценявам към осемдесетте, но независимо от възрастта гласът й е младежки, трепти отчетливо с грубоватите мелодични нотки на

Midi

20

20 Южна Франция (фр.). — Б.пр.

.

— Да, така е — представям се.

— Арманд Воазен — казва. — Живея ей там — посочва с глава една от къщите на реката, с по-приличен вид от другите, прясно варосана, в сандъчетата по прозорците аленее мушкато. След това добави с усмивка, която набразди восъчното й лице на милион бръчици: — Видях магазина ти. Чуден е, не мога да не ти го призная, ама за такива като нас няма смисъл.