ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

книга втора от поредицата "Екзорсист" На Били и Дженифър И Исус го попита: как ти е името? А той отговори и рече: легион ми е името понеже ние сме много. Евангелие от Марко 5:9 Той си мислеше за смъртта в нейните безкрайни стенания, за ацтеките, изтръгвали живи сърца, и за рака, и за тригодишните, погребвани живи, и се учуди дали Бог е отчужден и жесток, но после си спомни за Бетовен и пъстротата на нещата, и за Ура за Карамазов , и за милосърдието. Погледна към слънцето, изгряващо иззад Капитолия, обагрящо Потомак с оранжева светлина, и после надолу към безчинството, към ужаса в краката си. Нещо беше сгрешено между човека и неговия създател и доказателството беше тук, върху този кей за лодки. — Мисля, че са го намерили, лейтенант. — Моля? — Чука . Намерили са го. — Чука? О, да… Мислите на Киндерман се счепкаха със света. Той вдигна поглед и видя екипа от криминалната лаборатория на кея. Те събираха с капкомер, епруветка и форцепс; запечатваха всичко с фотоапарат, бележник и тебешир. Гласовете им бяха приглушени, просто прошепнати откъслеци, и те се движеха без звук, сиви фигури в сън. Бръмченето от моторите на синия полицейски влекач наблизо се смесваше със сутрешния край на страха. — Е, предполагам, че вече свършихме тук, лейтенант. — Наистина ли? Така ли? Киндерман присви очи от студа. Претърсващият хеликоптер отлиташе, треперейки ниско над калнокафявия мрак на водите, а светлините му премигваха в убито червено и зелено. Детективът го наблюдаваше как се смалява. Той изчезна в зората като увяхваща надежда. Слушаше, наклонил леко глава; после потрепери и ръцете му бръкнаха дълбоко в джобовете на палтото му. Писъкът на жената бе станал по-пронизителен. Той дереше с нокти сърцето му и сплетените дървета, замлъкнали по бреговете на заледената река. — Исусе… Киндерман погл

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

— Имам предвид онази налудничава, невероятна част. Но нищо друго няма смисъл, нищо друго не може да обясни нещата, Аткинс. Нищо. Убеден съм, че това е истината. Но да се върнем за момент към Карамазов. Главното, което казва Альоша, е

Бъдете добри

. Докато не направим това, еволюцията няма да се състои; ние няма да стигнем там — заключи Киндерман.

—

Къде?

— попита Аткинс.

Сега

Бялата кула

беше утихнала. Чуваше се само цвърченето от грила и шумоленето на вестника. Погледът на Киндерман бе твърд и спокоен.

— Сега всички физици са сигурни — продължи той, — че всички познати процеси в природата някога са били част от една-единствена, обединена сила. — Киндерман млъкна и после заговори по-тихо. — Вярвам, че тази сила е била човек, който много отдавна се е разкъсал на парчета заради копнежа си да оформи собственото си същество. Това е било Грехопадението — почти прошепна той, — Големият Взрив — началото на времето и на материалната вселена, когато единственият се е превърнал в множество —

легион

. И ето защо Бог не може да се намесва: еволюцията е този човек, който расте и се връща навътре в себе си.

Лицето на сержанта се сбръчка озадачено.

— Кой е този човек? — попита той.

— Не можеш ли да се досетиш? — Очите на Киндерман бяха жизнерадостни и се усмихваха. — Отдавна съм ти дал повечето нишки.

Аткинс поклати глава и зачака отговора.

— Ние сме Падналия Ангел — каза Киндерман. — Ние сме Носителя на Светлина. Ние сме Луцифер.

Киндерман и Аткинс се спогледаха. Когато камбанката на вратата звънна, те погледнаха към входа. Влезе един раздърпан скитник. Дрехите му бяха изпокъсани и изцапани с кал. Той тръгна мълчаливо към бармана и впери очи в него в кротка и мълчалива молба. Барманът го изгледа над вестника си, стана, приготви няколко хамбургера, пъхна ги в плик и ги подаде на бродягата, който тихо се затътри към изхода.

— Ура за Карамазов — промърмори Киндерман.

Моите благодарности на приятеля ми Джак Визард заради това, че той пръв ми предложи теорията за Ангела; и на прекрасната Джули Джордан, без чието насърчение и подкрепа този роман нямаше да бъде написан никога.

$orig_author=William Peter Blatty

$orig_lang=en

$orig_title=Legion

$year=1983

$translator=Димитър Добрев

$trans_year=1999

$pub_year=1999

$type=роман

$category=трилър

Сканиране, разпознаване и корекция: filthy, 2015 г.

Издание

Уилям Питър Блати

Легион

Редактор: Любен Любенов

Коректор: Диана Черногорова

Електронен набор: Диана Янчева

William Peter Blatty

Legion

Copyright © 1983 by

William Peter Blatty

All rights reserved.

© Димитър Добрев, преводач, 1999

© Светлана Карагеоргиева, корица, 1999

© ИК „Компас“, 1999

Издателски № 251

ISBN 954-701-087-5

Вид насекомо — Б.пр.

Птица в Азия и Африка, за която се смята, че води хората и животните към гнездата на дивите пчели и към техния мед — Б.пр.

Goniff — идиш — ganef иврит — ganav — сленг. — крадец. — Б.пр.