ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

книга втора от поредицата "Екзорсист" На Били и Дженифър И Исус го попита: как ти е името? А той отговори и рече: легион ми е името понеже ние сме много. Евангелие от Марко 5:9 Той си мислеше за смъртта в нейните безкрайни стенания, за ацтеките, изтръгвали живи сърца, и за рака, и за тригодишните, погребвани живи, и се учуди дали Бог е отчужден и жесток, но после си спомни за Бетовен и пъстротата на нещата, и за Ура за Карамазов , и за милосърдието. Погледна към слънцето, изгряващо иззад Капитолия, обагрящо Потомак с оранжева светлина, и после надолу към безчинството, към ужаса в краката си. Нещо беше сгрешено между човека и неговия създател и доказателството беше тук, върху този кей за лодки. — Мисля, че са го намерили, лейтенант. — Моля? — Чука . Намерили са го. — Чука? О, да… Мислите на Киндерман се счепкаха със света. Той вдигна поглед и видя екипа от криминалната лаборатория на кея. Те събираха с капкомер, епруветка и форцепс; запечатваха всичко с фотоапарат, бележник и тебешир. Гласовете им бяха приглушени, просто прошепнати откъслеци, и те се движеха без звук, сиви фигури в сън. Бръмченето от моторите на синия полицейски влекач наблизо се смесваше със сутрешния край на страха. — Е, предполагам, че вече свършихме тук, лейтенант. — Наистина ли? Така ли? Киндерман присви очи от студа. Претърсващият хеликоптер отлиташе, треперейки ниско над калнокафявия мрак на водите, а светлините му премигваха в убито червено и зелено. Детективът го наблюдаваше как се смалява. Той изчезна в зората като увяхваща надежда. Слушаше, наклонил леко глава; после потрепери и ръцете му бръкнаха дълбоко в джобовете на палтото му. Писъкът на жената бе станал по-пронизителен. Той дереше с нокти сърцето му и сплетените дървета, замлъкнали по бреговете на заледената река. — Исусе… Киндерман погл

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Законно ли е подпечатана?

— Бихте ли ми обяснил вашата теория?

— Невъзможно, Аткинс. Ще ме затвориш под домашен арест.

— Не можете ли да ми разкажете?

— Абсолютно не. — Киндерман отхапа още веднъж от бургера, прокара го с глътка пепси и се обърна към сержанта. — Но щом настояваш. Настояваш ли?

— Да.

— И аз така си помислих. Първо свали вратовръзката.

Аткинс се усмихна. Развърза вратовръзката и я свали.

— Добре — кимна Киндерман. — Не бих могъл да разкажа това на някой напълно непознат. То е толкова огромно. Толкова невероятно. — Очите му блестяха. — Запознат си с

Братя Карамазови

, нали? — осведоми се той.

— Не, не съм — излъга Аткинс. Искаше да поддържа щедрото настроение на детектива.

— Трима братя — поде Киндерман, — Димитрий, Иван и Альоша. Димитрий е тялото на човека, Иван представлява ума му, а Альоша е сърцето. И накрая — в самия край — Альоша завежда няколко много малки момчета в гробището, на гроба на техния съученик Илюша. Навремето те се отнасяли много гадно с този Илюша, защото… ами той бил странен, няма съмнение в това. Но по-късно, когато умрял, те разбрали защо се е държал така и колко истински смел и любящ е бил. И сега Альоша — той между другото е монах, той произнася реч пред момчетата край гроба и главното, което им казва, е, че когато те пораснат и се срещнат със злото по света, винаги трябва да се връщат назад и да си спомнят този ден, да си спомнят добротата на своето детство, Аткинс;

добротата

, която е основата във всеки от тях; добротата, която не е била развалена. Само един добър спомен в сърцата им, казва той, може да спаси тяхната вяра в добротата на света. Какво е основното? — Очите на детектива се извъртяха нагоре и връхчетата на пръстите му докоснаха устните му, които вече се усмихваха в очакване. Погледна към Аткинс. — Да, аз го имам! Може би този единствен спомен може да ни предпази от злото, а ние ще се замислим и ще кажем:

Да, тогава аз бях добър, смел и честен.

После Альоша им казва нещо, което е жизненоважно.

Първо и над всичко бъдете добри

, казва той: И момчетата — те всички го обичат — те всички крещят:

Ура за Карамазов!

— Киндерман усети, че се задушава. — Винаги плача, когато си помисля за това — призна той. — Толкова е красиво, Аткинс. Толкова вълнуващо…

Читать дальше

Студентите си вземаха пликовете с хамбургери и Киндерман ги наблюдаваше как излизат.

— Сигурно това е имал предвид Христос — замисли се той, — когато е казал, не трябва да станем като деца, преди да влезем в Царството Небесно. Не знам. Може би е така. — Погледна как барманът слага още хлебчета върху грила, подготвяйки се за следващия наплив, как после сяда на стола и се зачита във вестника си. Киндерман отново се обърна към Аткинс. — Не знам как да кажа това — продължи той.