ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Челюсти Питър Бенчли Огромната риба безшумно пореше нощната вода, като размахваше леко сърповидната си опашка. Държеше пастта си полуотворена, колкото да пропуска вода през хрилете. Тялото й изглеждаше неподвижно. Тя едва-едва повдигаше или отпускаше гръдната си перка и променяше посоката си, както птицата с повдигане на едното крило и отпускане на другото. Очите й не виждаха нищо в мрака, другите сетива също не изпращаха тревожни сигнали в малкия й примитивен мозък. Можеше да се помисли, че рибата спи, но тя безшумно се движеше — инстинкт за самосъхранение, изработен в продължение на милиони години. Липсата на плавателен мехур като при другите риби и на плавници, които да изтласкват наситената с кислород вода през хрилете й, я заставяше да бъде в непрекъснато движение. Ако спреше, тя щеше да отиде на дъното и да умре от недостиг на кислород. Луна нямаше и брегът изглеждаше почти толкова тъмен, колкото водата. Само дългата права ивица на плажа, блестяща от белота, разделяше морето от брега. От прозорците на къщата зад дюните, тук-там покрити с трева, върху пясъка падаха жълти петна светлина. Външната врата се отвори и на дървената веранда излязоха мъж и жена. Те постояха около минута с лице към океана, после бързо се прегърнаха и изтичаха надолу по стълбите. Мъжът беше пиян и се спъна на последното стъпало. Жената се засмя, хвана го за ръката и двамата побягнаха към плажа. — Най-напред ще поплуваме — рече жената, — за да ти се проясни главата. — Остави главата ми — отвърна мъжът. После изведнъж се закикоти, политна назад и повали жената със себе си. Те нетърпеливо се съблякоха, преплетоха крака и се замятаха върху студения пясък. След малко мъжът легна по гръб и затвори очи. Жената го погледна и се усмихна. — Да се изкъпем ли? — попита тя. — Върви. Аз ще те почакам тук

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Въжето се опъна и под тежестта на рибата катерът силно се наклони надясно.

— Ще издържи ли лебедката? — попита Броуди.

— Трябва да издържи. Не ще можем да измъкнем акулата от водата, но се обзалагам, че ще ни се удаде да я прикрепим към катера.

Барабанът бавно и със скърцане се въртеше, като правеше един пълен оборот на всеки три-четири секунди. Въжето трептеше от напрежението, от него върху ризата на Куинт се стичаха капки вода.

Внезапно въжето започна да се навива твърде бързо. То се обърка върху барабана и се замота във възли. Катерът рязко се изправи.

— Въжето ли се скъса? — попита Броуди.

— Не, дявол да го вземе! — извика Куинт и Броуди видя как по лицето му се изписа страх. — Тази мръсница изплува!

Куинт се хвърли към щурвала и даде пълен напред. Но беше твърде късно. Акулата със страшно свистене изскочи от водата и се издигна до самия катер. Извиси се вертикално и за един изпълнен с ужас миг Броуди бе поразен от гигантските й размери. Когато надвисна над главата му, акулата затъмни цялото небе. Гръдните й перки, твърди и прави, се мятаха като криле и когато тя започна да пада напред, Броуди помисли, че ще го докоснат.

Акулата се просна на кърмата, раздаде се оглушителен трясък и вълните заляха катера. Вода покри целия щурц. След няколко секунди Куинт и Броуди бяха до пояс във вода.

Акулата лежеше на кърмата, челюстите й се намираха само на около метър от гърдите на Броуди. Тялото й потръпна и на него му се стори, че вижда собственото си отражение в черното й голямо колкото бейзболна топка око.

— В пъкъла да се пържиш дано! — изкрещя Куинт. — Потопи катера ми!

Едното буре заплува в кубрика, а привързаното към него въже се извиваше като змийско кълбо. Куинт хвана харпуна, прикрепен в единия край на въжето, и го заби в мекия бял корем на акулата. От раната бликна кръв и заля ръцете на Куинт.

Катерът потъваше. Кърмата бе напълно скрита под водата, а носът се издигаше високо.

Акулата се плъзна от кърмата и изчезна във вълните. Въжето, привързано към края на харпуна, който Куинт бе забил в корема й, я последва.

Неочаквано Куинт изгуби равновесие и падна гърбом зад борда.

— Нож! — изкрещя той, като махаше с левия си крак над водата, и Броуди видя, че стъпалото му се бе заплело във въжето.

Броуди погледна към планшира на десния борд, измъкна ножа и се върна обратно, като с труд се придвижваше в дълбоката вода. Обхванат от безсилен ужас, той видя как Куинт с широко отворени, умоляващи очи протягаше ръката си към него и бавно потъваше в тъмните води.

Читать дальше

Конец ознакомительного отрывка

Купить книгу

За миг настъпи тишина. Чуваше се само бълбукането от потъването на катера. Водата стигна до раменете на Броуди и той отчаяно се вкопчи в подемната стрела.