С доста усилия — тук ожулени от коприва, там одраскани от тръни — си пробиха път през шубрака само за да открият нова изненада. Изведнъж всичко стана по-ярко, след няколко крачки се озоваха в края на гората, а пред тях се ширна пясъчен бряг. Съвсем наблизо морето обливаше пясъка с къдрави вълни толкова спокойно, че почти не се чуваше звук. Не се виждаше друга суша, а по небето нямаше облаци. Слънцето беше там, където обикновено е в десет сутринта, а морето проблясваше лазурносиньо. Стояха и вдишваха мириса му.
— Господи! — обади се Питър. — Колко е красиво!
Пет минути по-късно всички газеха в хладната бистра вода.
— Несравнено по-забавно е, отколкото влакът да те отвежда към часовете по латински, френски и алгебра — възкликна Едмънд.
Известно време се чуваше само плясък на вода — търсеха и ловяха рачета и скариди.
— И все пак — обади се по някое време Сюзан — добре е да съставим някакъв план. Скоро ще огладнеем.
— Но нали мама ни приготви сандвичи за пътуването — подсказа Едмънд. — Моите поне са в джоба.
— Но моите останаха в малката ми чанта — обади се Луси.
— И моите — сети се Сюзан.
— Моите са в джоба на палтото ми, там на брега — каза Питър. — Значи имаме два обяда за четиримата. Няма да бъде много забавно.
— В момента — сподели Луси — съм по-скоро жадна, отколкото гладна.
Изведнъж и останалите почувстваха жажда, както се случва, когато си играл в солена вода под горещото слънце.
— Все едно сме претърпели корабокрушение — отбеляза Едмънд. — В книгите винаги откриват на острова извор с бистра прясна вода. Най-добре е и ние да потърсим.
Читать дальше
— Да не би да искаш да кажеш да се върнем през онази гъста гора? — притесни се Сюзан.
— Ни най-малко — упокои я Питър. — Всички поточета текат винаги към морето и ако тръгнем по плажа, все ще попаднем на някое.
Излязоха от водата, прекосиха мокрия пясък и стъпиха върху сухия, а той полепна по краката им. Стигнаха до чорапите и обувките. Едмънд и Луси настояваха да продължат експедицията боси, но Сюзан определи идеята им като налудничава: „А ако не ги открием повече? Какво ще правим, когато се стъмни и застудее, при положение че все още сме тук?“
Обуха се и поеха по брега — морето синееше отляво, гората се зеленееше отдясно. Само крясъкът на някоя и друга чайка нарушаваше тишината. В гъстата гора не се виждаше нищо, а и нищо не помръдваше — нито птичка, нито буболечка.
Мидичките, водораслите и дребните рачета в малките локви по крайморските камъни са чудесни, но скоро ти омръзват, особено ако си жаден. Излезли от хладните води, сега децата чувстваха краката си уморени и натежали. А Сюзан и Луси носеха и дъждобраните си. Едмънд остави жакета си на пейката на гарата точно преди да ги обгърне магията и двамата с Питър се редуваха да носят балтона на брат му.






