Той наблюдаваше как вълните се плискаха в брега. Гениалният му ум започна да крои план.
Клемент Чеймбърс имаше репутация на джентълмен и това бе от огромно значение за него. Притежаваше и фамилен герб. Наследен… ами, след смъртта на брат му. Макар да бе прекарал цели три десетилетия в тропиците, заобиколен единствено от прислужващ персонал, той много се стараеше да живее като английски джентълмен в чужбина. Като Ноел Кауърд например. Клемент му се възхищаваше. Носеше бели ленени костюми и панамени шапки. Дрехите му бяха ушити на улица „Сейнт Джеймс“ и „Савил Роу“. Притежаваше уникална енотека, а в къщата му имаше шедьоври на големите английски художници, включително платна на Стъбс и на Констабъл. Правеше огромни дарения за подходящите благотворителни каузи и членуваше в реномираните лондонски клубове „Уайтс“ и „Травълърс“, където никога не стъпваше.
През по-голямата част от живота си той се бе стремил към богатство, а посредством него — към власт. Сега, когато „Чеймбърс Корпорейшън“ се бе превърнала в гигант от глобален мащаб, за Клемент безукорната му репутация бе най-важното нещо. Най-големите музеи в света бяха нарекли цели крила на негово име. Същото бяха направили и много от най-престижните болници. „Слоун Кетъринг“ в Ню Йорк съвсем наскоро се бе наредила сред щастливите облагодетелствани от щедростта му. И ако някой недоволен служител или губещата страна по някоя сделка посмееше да се оплаче или се осмелеше да разпространи в медиите нещо лошо за Клемент Чеймбърс, тогава екипът му от високоплатени адвокати завеждаше дело за клевета.
Читать дальше
Напоследък в пресата пишеха само добри неща за него.
Нищо друго, освен положителни коментари.
Всичко се свеждаше до опазването на тази репутация, мислеше си Клемент. Но сега, когато бе в безопасност, когато бе недосегаем, беше отегчен, страшно отегчен. Беше време да се позабавлява.
Клемент Чеймбърс възнамеряваше да разбуни духовете.
Усмихна се леко при мисълта за това. Да, тя ставаше. Беше интригуваща, толкова гъвкава, но и много хитра. Истинска тигрица.
А той винаги бе обичал да вкарва вълка в кошарата.
Това бе най-горещата корица за годината на списание „Слава“.
Истинска сензация. Никога досега не бяха се съгласявали да бъдат снимани заедно. Жените, за които цял Лондон непрекъснато говореше. Всяка обикновена англичанка искаше да е като тях.
Великолепните братовчедки Чеймбърс.
Животът им бе като приказка. Докато работещите жени с мъка ставаха от леглото, хапваха нещо набързо и вземаха метрото или автобус до работа, готови за поредния тежък ден в офиса, братовчедките Чеймбърс се излежаваха и спокойно се приготвяха за масаж, пазаруване или поредното звездно парти. Те имаха най-хубавите домове, най-изисканите дрехи, най-модните прически.






