Те бяха красиви.
И бяха получили всичко това на тепсия.
Хората не знаеха дали да ги обичат, или да ги мразят. Но всички момичета във Великобритания тайничко си мечтаеха да бъдат на тяхно място.
Списанието се разграби като топъл хляб. На корицата му позираха красавиците от фамилията Чеймбърс, облечени в дълги бели рокли, със златни колиета и гривни, също като древните богини, чиито имена носеха.
Юнона. Висока и изваяна като статуя, със сплетена в плитка и увита като корона дълга кестенява коса и със златен венец на главата. Излъчваща достойнство, тя носеше върху раменете си семпла вълнена наметка в цвят слонова кост, която покриваше ръцете й. Не толкова красива като останалите, тя все пак беше привлекателна, може би дори хубава със студените си сини очи и бледа кожа. Кралица на боговете — кралица на изисканото светско общество в Лондон. За нейните соарета се носеха легенди, тефтерчето й с телефони на познати бе като копие на справочника на Дебрет. Подобаващо омъжена, Юнона бе любимка на светските кръгове от „Слоун скуеър“ до „Итън скуеър“ и от Аскът до Глиндебърн.
Атина, по-малката й сестра. Немарливостта й към външния й вид бе умело прикрита във фотосесията. Атина Чеймбърс притежаваше блестящ академичен ум и много пари. Съобразена с фантазиите на работещите момичета по света, визията й бе неузнаваема — косата й се спускаше на вълни по гърба, беше гримирана професионално и носеше нетипични за нея обувки на висок ток. Красотата й, за която тя не даваше пет пари, сега бе изложена на показ. Тя имаше стегнати ръце и атлетично тяло, овално лице, високи скули и същия сияещ поглед като сестра си.
Атина бе сред най-изявените учени историци. Статиите и публикациите й получаваха блестящи отзиви. Тя живееше в разкошна стара къща в Оксфорд и не се съмняваше, че един ден ще стане щатен професор. Изобщо не й допадаше почтената бедност на гениален преподавател. Нейният ум бе подкрепен с богатство. Атина предпочиташе хайвер и шампанско и притежаваше колекция от антики, с която би се гордял всеки музей.
Срещу тях стояха братовчедките им. Диана Чеймбърс демонстрираше дългите си ръце, вдигнала златен бокал с вино. Буйната й коса с цвят на карамел се стелеше по раменете й, подчертавайки снежнобялата й рокля. Тялото й бе с по-женствени извивки от това на Атина, а самата тя бе най-популярната богата красавица в публичното пространство на Лондон. Подобно на братовчедка си Юнона, и тя нямаше никакво намерение да работи, но скучното висше общество я отегчаваше до смърт. Диана Чеймбърс бе символ на стила. Посещаваше всяка нашумяла нова пиеса, всяка изискана филмова премиера. Забелязваха я на изложбите на най-известните лондонски художници, за които бе почти невъзможно да се намери покана.






