ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

„Романът на Дейвид Робъртс Шантарам гарантирано ще направи живота Ви по-необикновен… Г-н Робъртс е сравняван с кого ли не — от Мелвил до Хемингуей.“ The Wall Street Journal „Вълнуващо… прочувствено, екранизирано усещане. Сензационно четиво.“ Publishers Weekly „Този, когото Шантарам не успее да докосне, е или без сърце, или мъртъв — или и двете. Не съм имал по-хубави моменти от години. Шантарам просто е «1001 нощи» на Новия век. Всеки, който обича да чете, е търсил тази книга през целия си четящ живот.“ Джонатан Нарол „Блестящо, развлекателно… Дълбокото екранизирано усещане за красота впечатлява.“ USA Today „Тази широка автобиографична новела е ярък разказ за vida loca (лудия живот) на Дейвид Робъртс. Не позволявайте обема на книгата да Ви прогони! Шантарам е един от най-увличащите разкази за лично изкупление, които някога ще прочетете.“ Giant magazine „Елегантно написано, взривяващо с всяка следваща страница. Роман с ключ към отговорите. Пресъздава блестящо Индия, позната на малцина извън нея.“ Kirkus Rewievs „Шантарам е цветна забава, която прераства в нещо колосално и пресъздава пикантния хаос на Бомбай.“ Minneapolis Stars Tribune „Шантарам е истинска епика. Огромна, хаотична, над върха, завладяваща, дълга глупава история.“ The Seattle Times „Ако някой ме попита за какво се отнася книгата, бих отговорил — за всичко, за всичко в света. Грегъри Дейвид Робъртс направи това за Бомбай, което Лоурънс Дюрел направи за Александрия, което Мелвил направи за Южните Морета, а Торо — за Уолдън Понд. Това го прави вечен участник в световната литература.“ Пат Конрой На майка ми Отне ми много време и платих прескъпо да науча онова, което зная за любовта, за съдбата и за избора, който правим. А прозрях всичко само за миг — докато бях прикован към стената и ме измъчваха. Докато писъцит

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Беше си име като име — нито повече, ни по-малко фалшиво от десетината други, които смених, откакто избягах. Всъщност през последните месеци бях започнал да се отнасям с чудат фатализъм към новите имена, които бях принуден да приемам и които ми даваха другите.

Лин

. Съкращение, което на мен самия никога нямаше да ми хрумне. Но пък ми прозвуча уместно, което ще рече, че долових вуду ехото на нещо съдбовно предопределено: име, което мигом стана мое, така несъмнено мое, както и изгубеното тайно име, с което съм се родил и под което бях осъден на двайсет години затвор.

Вгледах се в кръглото лице на Прабакер и в големите му, тъмни, палави очи, кимнах, усмихнах се и приех името. Тогава не можех да знам, че дребничкият уличен гид от Бомбай ми е дал име, под което ще ме познават хиляди хора от Колада до Кандахар, от Киншаса до Берлин. Съдбата се нуждае от съучастници, а камъните в зидовете на предопределението са споени от малки и нехайни съучастничества като това. Сега се обръщам назад и разбирам, че мигът на наименуването, който тогава изглеждаше така незначителен и не изискваше нищо повече от едно произволно, суеверно

да

или

не

, всъщност бе повратен в живота ми. Ролята, която изиграх под това ново име, героят, в който се превърнах —

Линбаба

— бяха по-истински и по-верни на природата ми от всичко и от всекиго, който съм бил преди това.

— Да, добре. Лин става.

— Много добре! Аз съм

твърде

щастлив, че вие го харесвате име. И също както мое име значи

Син на светлината

на хинди езика, ваше име

Лин

има също много хубаво значение и на голям късмет.

— Така ли? Какво означава

Лин

на хинди?

— Означава

Пенис

! — обясни той с възхита, която очакваше да споделя.

— Е, страхотно! Направо… страхотно.

— Да, много страхотно, много на късмет. То не това съвсем, но звучи като

линг

, или

лингам

, а това то означава

пенис

.

— Зарежи бе, човек! — сопнах се аз и продължих да вървя. — Как ще се представям на хората като

господин Пенис

? Ти майтапиш ли се? Представям си —

здравейте, приятно ми е, казвам се Пенис

. Няма да стане. Зарежи. Нека съм си Линдзи.

Читать дальше

— Не! Не! Лин, вярно ти казвам, това много хубаво име, много могъщо име и голям късмет,

твърде

голям късмет! Хората ще се влюбят в това име, като го чуят. Ела, ще ти покажа. Искам да я оставя тая бутилка уиски, дето ти ми даде, да я оставя при мой приятел господин Санджай. Ето, тука, тука, в този магазин. Само да

видиш

колко той харесва твое име.

Още няколко крачки по оживената улица ни доведоха до малко магазинче с ръчно изписана табела над отворената врата:

Радио Сик

Поправка на електроуреди.

Продажби и поправки на електроуреди,

Санджай Дешпанде собственик

Санджай Дешпанде беше набит мъж на петдесет и нещо, с ореол от прошарена коса и бели рунтави вежди.