Седеше зад тежък дървен тезгях, заобиколен от гръмнали радиоапарати, изтърбушени касетофони и сандъци с части. Прабакер го поздрави, забърбори бързо на хинди и подаде бутилката над тезгяха. Без да я поглежда, господин Дешпанде шляпна отгоре й месестата си длан, приплъзна уискито и го скри отдолу. Извади наръч рупии в банкноти от джоба на ризата си, отдели няколко и ги подаде с обърната надолу длан. Прабакер прибра парите и ги пъхна в джобовете си с бързо и плавно движение, като пипало на калмар, след което най-сетне млъкна и ми кимна да се приближа.
— Това мой много добър приятел — осведоми той господин Дешпанде и ме потупа по ръката. — Той е от Нова Зеландия.
Господин Дешпанде изсумтя.
— Той току-що днес пристигнал в Бомбай. Къща за гости „Индия“, там е отседнал.
Господин Дешпанде пак изсумтя и ме огледа с любопитство, в което се прокрадваше враждебност.
— Казва се Лин. Господин Линбаба — представи ме Прабакер.
— Как се казва? — възкликна господин Дешпанде.
— Лин — ухили се Прабакер. — Казва се Линбаба.
Господин Дешпанде надигна внушителните си вежди в изненадана усмивка.
— Линбаба?
— О, да! — въодушевено потвърди Прабакер. — Лин. Лин. Много свестен човек той също.
Господин Дешпанде протегна ръка и аз я стиснах. Поздравихме се, а после Прабакер ме задърпа за ръката към изхода.
— Линбаба! — провикна се господин Дешпанде тъкмо преди да излезем на улицата. — Добре дошли в Бомбай! Ако имате уокмен, камера и машина, дето гърми из гетото, елате при мен, Санджай Дешпанде, в Радио Сик! Аз давам най-добра цена!
Кимнах и излязохме. Прабакер ме повлече по улицата и след няколко крачки спря.
— Видя ли, господин Лин? Видя ли колко ти хареса името?
— Предполагам — смънках, озадачен колкото от неговото въодушевление, толкова и от краткия разговор с господин Дешпанде. Когато опознах Прабакер по-добре и започнах да ценя високо дружбата му, открих как този човек вярва с цялата си душа, че усмивката му променя и душите на хората, и света. Беше прав, разбира се, но на мен ми отне дълго време да проумея тази истина и да я приема.
— А какво е това „баба“ в края на името? Лин, разбирам. Но защо е това Лин
баба
?
— Баба е просто уважително име — ухили се Прабакер. — Ако ти сложим
баба
отзад на името или на името на някой важен човек, това все едно оказваме уважението към учител или на светци, — или на много стар, стар, стар…
— Разбирам, разбирам, Прабу, но това не ме успокоява, да ти кажа. Цялата тая работа с тоя
пенис
… Не знам!
— Но нали го видя господин Санджай Дешпанде! Ти видя колко той харесал името ти! Виж, виж колко хората обичат това име. Сега ще видиш, гледай, аз ще го кажа на всички! Линбаба! Линбаба! Линбаба! — развика се той към непознатите минувачи.
— Добре, Прабу, стига вече. Вярвам ти. Успокой се.






