ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

„Романът на Дейвид Робъртс Шантарам гарантирано ще направи живота Ви по-необикновен… Г-н Робъртс е сравняван с кого ли не — от Мелвил до Хемингуей.“ The Wall Street Journal „Вълнуващо… прочувствено, екранизирано усещане. Сензационно четиво.“ Publishers Weekly „Този, когото Шантарам не успее да докосне, е или без сърце, или мъртъв — или и двете. Не съм имал по-хубави моменти от години. Шантарам просто е «1001 нощи» на Новия век. Всеки, който обича да чете, е търсил тази книга през целия си четящ живот.“ Джонатан Нарол „Блестящо, развлекателно… Дълбокото екранизирано усещане за красота впечатлява.“ USA Today „Тази широка автобиографична новела е ярък разказ за vida loca (лудия живот) на Дейвид Робъртс. Не позволявайте обема на книгата да Ви прогони! Шантарам е един от най-увличащите разкази за лично изкупление, които някога ще прочетете.“ Giant magazine „Елегантно написано, взривяващо с всяка следваща страница. Роман с ключ към отговорите. Пресъздава блестящо Индия, позната на малцина извън нея.“ Kirkus Rewievs „Шантарам е цветна забава, която прераства в нещо колосално и пресъздава пикантния хаос на Бомбай.“ Minneapolis Stars Tribune „Шантарам е истинска епика. Огромна, хаотична, над върха, завладяваща, дълга глупава история.“ The Seattle Times „Ако някой ме попита за какво се отнася книгата, бих отговорил — за всичко, за всичко в света. Грегъри Дейвид Робъртс направи това за Бомбай, което Лоурънс Дюрел направи за Александрия, което Мелвил направи за Южните Морета, а Торо — за Уолдън Понд. Това го прави вечен участник в световната литература.“ Пат Конрой На майка ми Отне ми много време и платих прескъпо да науча онова, което зная за любовта, за съдбата и за избора, който правим. А прозрях всичко само за миг — докато бях прикован към стената и ме измъчваха. Докато писъцит

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Усещах мириса на евтин дезинфектант, чувах металическото съскане на ключовете, чувствах потния камък под пръстите си. Такива спомени често връхлитат бивши затворници, полицаи, войници, шофьори на линейки, пожарникари и други, които са наблюдавали или преживели травми. Често те нахлуват толкова внезапно и неуместно, че единствената разумна реакция е глупав, неконтролируем смях.

Читать дальше

— Мислиш, че се майтапя ли? — изпухтя възмутено Дидие.

— Не, съвсем не.

— Истина е, уверявам те. Имаше малка война за този бизнес. Дори точно сега, докато си говорим, пристигат победителите. Това са Байрам и хората му. Той е иранец. Байрам налага правилата и е един от хората, които работят за Абдул Гани, който, на свой ред, работи за един от тарторите на престъпността в града, Абдел Кадер Хан. Те спечелиха тази малка война и сега контролират бизнеса с паспортите.

С леко кимване посочи група младежи, облечени в модни западни джинси и якета, които току-що бяха влезли през един от сводестите входове. Те отидоха при тезгяха на управителя и топло поздравиха собствениците на ресторанта, а после се настаниха в другия край на салона. Водачът на групата беше висок здравеняк, малко попрехвърлил трийсетте. Той вдигна кръглото си добродушно лице над главите на другарите си и огледа заведението отдясно наляво, като откликваше на почтителните кимвания и приятелските усмивки на познатите си по другите маси. Когато погледът му попадна върху нас, Дидие му махна за поздрав.

— Кръв — произнесе той тихо през ослепителната си усмивка. — Още доста време тези паспорти ще бъдат подпечатвани с кръв. За мен това е нищо. По отношение на храната аз съм французин, на любовта — италианец, а в деловите работи — швейцарец. Швейцарец и половина.

Строго неутрален. Но за тези паспорти ще се пролее още кръв, убеден съм.

Той се обърна към мен и примига веднъж, два пъти, сякаш прекъсваше нишката на унеса с плътните си мигли.

— Сигурно съм пиян — заяви той с радостна изненада. — Да му ударим още по едно.

— Ти давай, аз ще си ближа това. Колко струват тези паспорти?

— От сто до хиляда… В долари, разбира се. Искаш да купиш ли?

— Не…

— А, това е „

не

“ на бомбайски пласьор на злато.

Не

, което означава „може би“, и колкото по-пламенно е „не“-то, толкова по-определено е, „

може би

“. Като ти потрябва, ела при мен. Ще ти го уредя — срещу малка комисионна, разбира се.

— Ти много ли…

комисионни

изкарваш тук?

— М-м, върви ми, не мога да се оплача — ухили се той и сините му очи блеснаха зад лупите на розовата алкохолна влага. — Връзвам двата края, дето се вика, и като ги вържа, и двата края ми плащат. Точно тая вечер уредих една продажба — две кила хашиш от Манали.