В отношенията между горния и долния етаж, вътре и извън ресторанта имаше особена диалектика, която управляваше всички сделки, извършвани там. Индийските проститутки, накичени с гирлянди от жасминови цветове, закръглени, в прилепнали сарита, избродирани със скъпоценни камъни, нямаха достъп до долния етаж и само придружаваха клиентите си до бара горе. На европейските проститутки пък се позволяваше да сядат само на долния етаж и да привличат интереса на мъжете по другите маси или просто спрелите на улицата навън минувачи. Продажбата на дрога и каква ли не контрабанда се договаряше свободно по масите, но стоката можеше да бъде разменена само извън бара. Доста често можеше да се види как купувачът и продавачът се договарят за цената, излизат навън да си разменят парите и стоката и пак влизат и сядат на масата. Дори бюрократите и търговците на влияние се подчиняваха на тези неписани правила: договорка, постигната в тъмните сепарета на бара на горния етаж можеше да бъде скрепена с ръкостискане и пари в брой само на тротоара навън, така че никой да не може да каже, че е платил или получил рушвет между стените на „При Леополд“.
Читать дальше
Тънките линии, разделящи и свързващи незаконното и законното никъде не бяха прокарани по-елегантно и не бяха присъщи само на разнородното общество в ресторанта. Търговците по уличните сергии наоколо продаваха ментета на Лакост, Карден и Картие с безпардонен замах, таксиджиите, паркирали по улицата, приемаха бакшиши, за да обръщат огледалата си така, че да не отразяват незаконните или забранените сделки, които се сключваха на задната седалка, а известен брой полицаи, изпълняващи прилежно служебния си дълг отсреща в участъка, бяха платили яки рушвети за привилегията да работят на този изгоден пост в центъра на града.
Докато вечер след вечер седях в ресторанта и слушах разговорите по масите наоколо, чух много чужденци и немалко индийци да се оплакват от корупцията, присъща навсякъде в обществения и деловия живот на Бомбай. Моите няколко седмици в града вече ми бяха дали да разбера, че тези оплаквания често се оказват основателни и нерядко са верни. Но некорумпирана нация не съществува. Няма система, неподатлива на злоупотреба с пари. Привилегированият и влиятелен елит смазва колелетата на своя прогрес с подкупи и кампанийни дарения дори и в най-благородните парламенти. А богатите по цял свят живеят по-дълго и са по-здрави от бедните.
„Има разлика между безчестния и честния рушвет
— каза ми веднъж Дидие Леви. —
Безчестният рушвет е един и същи във всички страни, но честният рушвет съществува само в Индия.“
Усмихнах се, когато го чух, защото разбирах за какво става дума. Индия беше открита. Индия беше честна. И това ми хареса още от първия ден.






