ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

„Романът на Дейвид Робъртс Шантарам гарантирано ще направи живота Ви по-необикновен… Г-н Робъртс е сравняван с кого ли не — от Мелвил до Хемингуей.“ The Wall Street Journal „Вълнуващо… прочувствено, екранизирано усещане. Сензационно четиво.“ Publishers Weekly „Този, когото Шантарам не успее да докосне, е или без сърце, или мъртъв — или и двете. Не съм имал по-хубави моменти от години. Шантарам просто е «1001 нощи» на Новия век. Всеки, който обича да чете, е търсил тази книга през целия си четящ живот.“ Джонатан Нарол „Блестящо, развлекателно… Дълбокото екранизирано усещане за красота впечатлява.“ USA Today „Тази широка автобиографична новела е ярък разказ за vida loca (лудия живот) на Дейвид Робъртс. Не позволявайте обема на книгата да Ви прогони! Шантарам е един от най-увличащите разкази за лично изкупление, които някога ще прочетете.“ Giant magazine „Елегантно написано, взривяващо с всяка следваща страница. Роман с ключ към отговорите. Пресъздава блестящо Индия, позната на малцина извън нея.“ Kirkus Rewievs „Шантарам е цветна забава, която прераства в нещо колосално и пресъздава пикантния хаос на Бомбай.“ Minneapolis Stars Tribune „Шантарам е истинска епика. Огромна, хаотична, над върха, завладяваща, дълга глупава история.“ The Seattle Times „Ако някой ме попита за какво се отнася книгата, бих отговорил — за всичко, за всичко в света. Грегъри Дейвид Робъртс направи това за Бомбай, което Лоурънс Дюрел направи за Александрия, което Мелвил направи за Южните Морета, а Торо — за Уолдън Понд. Това го прави вечен участник в световната литература.“ Пат Конрой На майка ми Отне ми много време и платих прескъпо да науча онова, което зная за любовта, за съдбата и за избора, който правим. А прозрях всичко само за миг — докато бях прикован към стената и ме измъчваха. Докато писъцит

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

В отношенията между горния и долния етаж, вътре и извън ресторанта имаше особена диалектика, която управляваше всички сделки, извършвани там. Индийските проститутки, накичени с гирлянди от жасминови цветове, закръглени, в прилепнали сарита, избродирани със скъпоценни камъни, нямаха достъп до долния етаж и само придружаваха клиентите си до бара горе. На европейските проститутки пък се позволяваше да сядат само на долния етаж и да привличат интереса на мъжете по другите маси или просто спрелите на улицата навън минувачи. Продажбата на дрога и каква ли не контрабанда се договаряше свободно по масите, но стоката можеше да бъде разменена само извън бара. Доста често можеше да се види как купувачът и продавачът се договарят за цената, излизат навън да си разменят парите и стоката и пак влизат и сядат на масата. Дори бюрократите и търговците на влияние се подчиняваха на тези неписани правила: договорка, постигната в тъмните сепарета на бара на горния етаж можеше да бъде скрепена с ръкостискане и пари в брой само на тротоара навън, така че никой да не може да каже, че е платил или получил рушвет между стените на „При Леополд“.

Читать дальше

Тънките линии, разделящи и свързващи незаконното и законното никъде не бяха прокарани по-елегантно и не бяха присъщи само на разнородното общество в ресторанта. Търговците по уличните сергии наоколо продаваха ментета на Лакост, Карден и Картие с безпардонен замах, таксиджиите, паркирали по улицата, приемаха бакшиши, за да обръщат огледалата си така, че да не отразяват незаконните или забранените сделки, които се сключваха на задната седалка, а известен брой полицаи, изпълняващи прилежно служебния си дълг отсреща в участъка, бяха платили яки рушвети за привилегията да работят на този изгоден пост в центъра на града.

Докато вечер след вечер седях в ресторанта и слушах разговорите по масите наоколо, чух много чужденци и немалко индийци да се оплакват от корупцията, присъща навсякъде в обществения и деловия живот на Бомбай. Моите няколко седмици в града вече ми бяха дали да разбера, че тези оплаквания често се оказват основателни и нерядко са верни. Но некорумпирана нация не съществува. Няма система, неподатлива на злоупотреба с пари. Привилегированият и влиятелен елит смазва колелетата на своя прогрес с подкупи и кампанийни дарения дори и в най-благородните парламенти. А богатите по цял свят живеят по-дълго и са по-здрави от бедните.

„Има разлика между безчестния и честния рушвет

— каза ми веднъж Дидие Леви. —

Безчестният рушвет е един и същи във всички страни, но честният рушвет съществува само в Индия.“

Усмихнах се, когато го чух, защото разбирах за какво става дума. Индия беше открита. Индия беше честна. И това ми хареса още от първия ден.