ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

„Романът на Дейвид Робъртс Шантарам гарантирано ще направи живота Ви по-необикновен… Г-н Робъртс е сравняван с кого ли не — от Мелвил до Хемингуей.“ The Wall Street Journal „Вълнуващо… прочувствено, екранизирано усещане. Сензационно четиво.“ Publishers Weekly „Този, когото Шантарам не успее да докосне, е или без сърце, или мъртъв — или и двете. Не съм имал по-хубави моменти от години. Шантарам просто е «1001 нощи» на Новия век. Всеки, който обича да чете, е търсил тази книга през целия си четящ живот.“ Джонатан Нарол „Блестящо, развлекателно… Дълбокото екранизирано усещане за красота впечатлява.“ USA Today „Тази широка автобиографична новела е ярък разказ за vida loca (лудия живот) на Дейвид Робъртс. Не позволявайте обема на книгата да Ви прогони! Шантарам е един от най-увличащите разкази за лично изкупление, които някога ще прочетете.“ Giant magazine „Елегантно написано, взривяващо с всяка следваща страница. Роман с ключ към отговорите. Пресъздава блестящо Индия, позната на малцина извън нея.“ Kirkus Rewievs „Шантарам е цветна забава, която прераства в нещо колосално и пресъздава пикантния хаос на Бомбай.“ Minneapolis Stars Tribune „Шантарам е истинска епика. Огромна, хаотична, над върха, завладяваща, дълга глупава история.“ The Seattle Times „Ако някой ме попита за какво се отнася книгата, бих отговорил — за всичко, за всичко в света. Грегъри Дейвид Робъртс направи това за Бомбай, което Лоурънс Дюрел направи за Александрия, което Мелвил направи за Южните Морета, а Торо — за Уолдън Понд. Това го прави вечен участник в световната литература.“ Пат Конрой На майка ми Отне ми много време и платих прескъпо да науча онова, което зная за любовта, за съдбата и за избора, който правим. А прозрях всичко само за миг — докато бях прикован към стената и ме измъчваха. Докато писъцит

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Бях ги оставил да се промъкнат до мен, едва ли не ги бях

поканил

. Бях отишъл там да се бия и трябваше да съм нащрек. Но не бях ги забелязал, бях се изложил и сам си бях виновен. Исках само да предупредя Абдула. Ритнах вяло вратата с надеждата той да го чуе и да се махне, да се махне, да се махне…

Пропаднах в непрогледен мрак и заедно с мен пропадна тежестта на целия свят. Когато се строполих на земята, чух викове и разбрах, че Абдула е изблъскал вратата и сме се стоварили върху него. В тъмното, подут и с плувнали в кръв очи, чух два пистолетни изстрела и видях проблясъците. После светът се изпълни със светлина, аз примигах, някъде се отвори втора врата и видях как към нас търчат мъже. Пистолетът изстреля отново, втори, трети път, аз се измъкнах изпод грамадния мъж и пред очите ми, на земята до отворената синя врата, лъсна моят нож.

Вдигнах го тъкмо когато единият от дребните се опита да изпълзи върху мен през вратата. Без да се замислям, замахнах назад и го забих в бедрото му. Той изкрещя, аз се притиснах до него и срязах лицето му близо до очите.

Невероятно, как щом пуснеш малко кръв на другия — или много, стига да можеш — колко сила влива тя в ръцете ти и колко заглушаващ болката адреналин в болезнените ти рани. Побеснял от гняв, аз се обърнах и видях Абдула, вкопчен в схватка с двама мъже. На пода лежаха тела, не можех да ги преброя. В другите стаи на къщата, навсякъде около нас и над нас, трещяха изстрели, като че от няколко места едновременно. Ехтяха крясъци. В стаята миришеше на лайна, на пикня и на кръв. Някой беше ранен в червата. Надявах се, че не съм аз. Лявата ми ръка заопипва корема ми за рани.

Читать дальше

Абдула налагаше двамата мъже. Те се съпротивляваха, стискаха, хапеха. Запълзях към тях, но усетих как една ръка ме хвана за крака и ме дръпна назад. Силна ръка. Много силна ръка. Беше грамадният.

Беше прострелян, не се съмнявах в това, но не виждах кръв по ризата и по панталоните му. Дърпаше ме, все едно съм костенурка, хваната в мрежа, и когато ме притегли, аз замахнах с ножа да го намушкам, но той ме изпревари и заби юмрук отдясно в слабините ми. Не успя да нанесе пряк, убийствен удар, но все пак аз се загърчих от болка и се търколих по пода. Усетих го как се примъкна до мен, като се подпираше на тялото ми, и се изправи. Търколих се назад, повръщайки жлъчка, и го видях как се вдигна и направи крачка към Абдула.

Не можех да позволя това да се случи. Твърде много пъти мисълта за неговата смърт бе сломявала сърцето ми — сам, обкръжен от дула. Отблъснах болката, задращих и се заизвивах, плувнал в кръв, хвърлих се и забих ножа в гърба на грамадата — високо, точно под лопатката. Усетих как костта мръдна под острието и го извъртя към рамото. Той беше силен.