ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

„Романът на Дейвид Робъртс Шантарам гарантирано ще направи живота Ви по-необикновен… Г-н Робъртс е сравняван с кого ли не — от Мелвил до Хемингуей.“ The Wall Street Journal „Вълнуващо… прочувствено, екранизирано усещане. Сензационно четиво.“ Publishers Weekly „Този, когото Шантарам не успее да докосне, е или без сърце, или мъртъв — или и двете. Не съм имал по-хубави моменти от години. Шантарам просто е «1001 нощи» на Новия век. Всеки, който обича да чете, е търсил тази книга през целия си четящ живот.“ Джонатан Нарол „Блестящо, развлекателно… Дълбокото екранизирано усещане за красота впечатлява.“ USA Today „Тази широка автобиографична новела е ярък разказ за vida loca (лудия живот) на Дейвид Робъртс. Не позволявайте обема на книгата да Ви прогони! Шантарам е един от най-увличащите разкази за лично изкупление, които някога ще прочетете.“ Giant magazine „Елегантно написано, взривяващо с всяка следваща страница. Роман с ключ към отговорите. Пресъздава блестящо Индия, позната на малцина извън нея.“ Kirkus Rewievs „Шантарам е цветна забава, която прераства в нещо колосално и пресъздава пикантния хаос на Бомбай.“ Minneapolis Stars Tribune „Шантарам е истинска епика. Огромна, хаотична, над върха, завладяваща, дълга глупава история.“ The Seattle Times „Ако някой ме попита за какво се отнася книгата, бих отговорил — за всичко, за всичко в света. Грегъри Дейвид Робъртс направи това за Бомбай, което Лоурънс Дюрел направи за Александрия, което Мелвил направи за Южните Морета, а Торо — за Уолдън Понд. Това го прави вечен участник в световната литература.“ Пат Конрой На майка ми Отне ми много време и платих прескъпо да науча онова, което зная за любовта, за съдбата и за избора, който правим. А прозрях всичко само за миг — докато бях прикован към стената и ме измъчваха. Докато писъцит

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

— Какво каза?

— Дано мечокът е офейкал — смънках с напукани, кървави устни, а падналият дух започна да се надига в израненото ми тяло и сънят, като горска утринна мъгла, обви скърбящия ми разум. — Дано мечокът да е офейкал.

Слънчевите лъчи блестяха по водата и разпръскваха бляскави кристалчета по вълните, които заливаха широкия мускул на залива. Огнени птици кръжаха на ята на фона на наближаващия залез като развени копринени знамена. От оградения с ниски зидове двор на белия мраморен остров — джамията Хаджи Али — аз гледах как поклонници и набожни местни жители си тръгват от светилището към брега по равната каменна пътека. Знаеха, че наближаващият прилив ще я залее и тогава само лодките можеха да ги отведат обратно. Скърбящите и каещите се, както онези от миналото, бяха хвърлили гирлянди от цветя в плиткото отстъпващо море. Понесени от вълните, оранжевочервените и избелелите сивкави цветя плаваха обратно към брега и обкичваха пътеката с любовта, скръбта и копнежа, за които хиляди сломени сърца се молеха над водата всеки ден, между отлива и прилива.

Читать дальше

И ние, нашата братска банда, бяхме дошли в светилището да поднесем последните си почитания, както казват, и да се помолим за душата на нашия приятел Салман Мустаан. За първи път от нощта на убийството се събирахме заедно. Седмици след битката с Чуха и бандата му ние не се виждахме, криехме се и лекувахме раните си. Разбира се, пресата вдигна голям шум. Думите „клане“ и „касапница“ се размазваха по страниците на бомбайските ежедневници като масло по захаросаната кифличка на затворнически надзирател. Вдигаха се призиви за справедливост — неопределена, и наказание — безмилостно. Нямаше съмнение, че бомбайската полиция можеше да арестува някого. Тя със сигурност знаеше коя банда бе виновна за купчините от тела, които е открила в къщата на Чуха. Но имаше четири сериозни причини да не се задейства; причини, по-задължаващи за градските полицаи от несправедливия гняв на журналистите.

Първо, нито в къщата, нито по улиците, нито някъде в Бомбай имаше човек, който да пожелае да свидетелства против нас, дори и неофициално. Второ, битката беше сложила край на убийците Сапна — нещо, за което ченгетата с удоволствие биха се погрижили лично. Трето — бандата Уалидлала под ръководството на Чуха преди месеци бе убила полицай, попаднал на тяхна голяма сделка с наркотици, близо до фонтана „Флора“. Официално убийството остана неразкрито, защото полицаите не разполагаха с никакви доказателства, които да представят на съда. Но те знаеха още от деня, в който се случи, че хората на Чуха са пролели кръвта му.