— Какво каза?
— Дано мечокът е офейкал — смънках с напукани, кървави устни, а падналият дух започна да се надига в израненото ми тяло и сънят, като горска утринна мъгла, обви скърбящия ми разум. — Дано мечокът да е офейкал.
Слънчевите лъчи блестяха по водата и разпръскваха бляскави кристалчета по вълните, които заливаха широкия мускул на залива. Огнени птици кръжаха на ята на фона на наближаващия залез като развени копринени знамена. От оградения с ниски зидове двор на белия мраморен остров — джамията Хаджи Али — аз гледах как поклонници и набожни местни жители си тръгват от светилището към брега по равната каменна пътека. Знаеха, че наближаващият прилив ще я залее и тогава само лодките можеха да ги отведат обратно. Скърбящите и каещите се, както онези от миналото, бяха хвърлили гирлянди от цветя в плиткото отстъпващо море. Понесени от вълните, оранжевочервените и избелелите сивкави цветя плаваха обратно към брега и обкичваха пътеката с любовта, скръбта и копнежа, за които хиляди сломени сърца се молеха над водата всеки ден, между отлива и прилива.
Читать дальше
И ние, нашата братска банда, бяхме дошли в светилището да поднесем последните си почитания, както казват, и да се помолим за душата на нашия приятел Салман Мустаан. За първи път от нощта на убийството се събирахме заедно. Седмици след битката с Чуха и бандата му ние не се виждахме, криехме се и лекувахме раните си. Разбира се, пресата вдигна голям шум. Думите „клане“ и „касапница“ се размазваха по страниците на бомбайските ежедневници като масло по захаросаната кифличка на затворнически надзирател. Вдигаха се призиви за справедливост — неопределена, и наказание — безмилостно. Нямаше съмнение, че бомбайската полиция можеше да арестува някого. Тя със сигурност знаеше коя банда бе виновна за купчините от тела, които е открила в къщата на Чуха. Но имаше четири сериозни причини да не се задейства; причини, по-задължаващи за градските полицаи от несправедливия гняв на журналистите.
Първо, нито в къщата, нито по улиците, нито някъде в Бомбай имаше човек, който да пожелае да свидетелства против нас, дори и неофициално. Второ, битката беше сложила край на убийците Сапна — нещо, за което ченгетата с удоволствие биха се погрижили лично. Трето — бандата Уалидлала под ръководството на Чуха преди месеци бе убила полицай, попаднал на тяхна голяма сделка с наркотици, близо до фонтана „Флора“. Официално убийството остана неразкрито, защото полицаите не разполагаха с никакви доказателства, които да представят на съда. Но те знаеха още от деня, в който се случи, че хората на Чуха са пролели кръвта му.






