— Предложете ѝ това — каза Стоун.
Гианея веднага и с желание се съгласи.
Някой отиде до сградата на космогарата за лист и бои.
— Но тяхното излизане — каза Сабо — също е опасно за нас, ако дезинфекцията във входната камера е несъвършена.
— Трудно е да се допусне — отговори му Стоун. — Ако съдим по кораба, техниката е на високо ниво. Те умеят да си служат с нея. Там е разликата.
— Ние нямаме илюминатори — каза Гианея, като се обръщаше към Муратов. — Външните обективи предават изображението на вътрешните екрани. Нещо като вашите телевизори.
— Ще се наложи да пишете много едро — каза Гарсиа. — И да отидете съвсем близо. Екипажът може да се намира в средата на кораба, а това е далеч от борда. Или екраните могат да приближават външни обекти?
— Те дават естествено изображение — отговори Гианея. — Но аз ще се приближа до предната част, към пулта за управление. Там трябва да има човек.
— Къде се намира входът — попита Стоун, — от коя страна?
— От лявата, която сега е обърната към нас.
Неочаквано думите й получиха практическо потвърждение.
Всички видяха как в борда на кораба се образува отвор. Като блесна на слънцето, падна метална стълба.
Тя се виждаше много добре. Стана ясно, че свойството да бъде невидим притежаваше само материалът на външната обшивка.
Групата беше далеч от кораба. Като видяха, че екипажът е решил да излезе, всички се втурнаха към вечемобилите.
Мисълта за опасност не възникна у никого. В положението, в което се намираха гостите, враждебните актове бяха безсмислени.
Колите се понесоха с пълен ход и след няколко секунди преодоляха четиристотинте метра.
Екипажът на кораба наистина беше излязъл. Той се състоеше от четири души. Но, може би, останалите бяха вътре?
Внезапно Гианея извика. Обърналият се Муратов видя на лицето й голямо учудване.
Но не само Гианея, а и всички останали се учудиха.
Всеки път космическите кораби на сънародниците на Гианея носеха със себе си изненади. От първия се бе появила Гианея в златна рокля, облечена съвсем не космически. А сега…
До стълбата стояха четири малки фигури.
Те бяха облечени даже не странно, а просто смешно. Къси рубашки, пристегнати с колани, които дори не стигаха до коленете. Ръцете и краката им бяха голи и покрити с гъсти косми. На краката си нямаха обувки. Главите им също бяха обрасли с коси, гъсти и объркани. Всички имаха дълги бради.
И четиримата бяха ниски и набити, не повече от метър и половина. Те стояха притиснати един до друг и изглеждаха много изплашени. Чертите на лицата им бяха човешки, но много се отличаваха от лицата на земните хора и на Гианея. Нямаше никакъв зелен оттенък, очите им бяха съвсем кръгли, без вежди и мигли, носовете сплескани. Тънките устни откриваха жълтеникави венци и два реда дребни зъби, също с жълт оттенък.






