Пътниците на вечемобила мълчаливо разглеждаха странните космонавти. Никой нищо не разбираше.
— Какво става? — попита най-сетне Муратов. — Това не са ли ваши хора, Гианея?
Тя мълчеше, без да сваля поглед от новопристигналите. След това трепна и очите й блеснаха.
— Мериго! — възкликна тя изумено и объркано.
Изглежда той чу. Вдигна глава и видя Гианея.
В следващата секунда стремително се хвърли към вечемобила.
— Убийте я! — извика той и за всеобщо учудване на почти правилен испански език. — Нея и всички останали! Това са врагове, долетели, за да ви мъчат!
Имаше такъв вид, като че се канеше в същия миг сам да задуши Гианея.
Тя не помръдна. Всички, които бяха в колата, неволно я погледнаха и видяха как устните й се изкривиха в усмивка на неизразимо презрение. Присвитите й очи само секунда гледаха космонавта. След това тя пренебрежително се извърна.
— Така! — каза Стоун. — Много интересно!
Читать дальше
Гарсиа вече беше успял да му преведе думите на космонавта.
— Успокойте се, приятели — ласкаво каза Муратов. — Защо трябва да убиваме нашата гостенка? Тя е сама и не може да ни мъчи с нищо.
— Защо сама? — непознатият говореше вече спокойно. — Те са четиридесет и трима — Той добави някакви думи изглежда на своя език с дълбока, очевидна ненавист.
— Те бяха четиридесет и трима — отговори Муратов, който вече се бе досетил за какво говори странният непознат. — Но четиридесет и двама загинаха. Само тя остана жива.
— Сигурен ли сте?
— Съвсем сигурен. Това е така! Нямате причини да се безпокоите.
— Вие знаете ли какво искаха да направят с вас?
— Разбира се, знаем. Но никой не може да ни причини зло. По-добре кажете откъде долетяхте? Колко сте?
— Ние сме четирима. Долетяхме от нашата родина.
— Къде се намира тя?
— Там! — непознатият посочи към небето.
— Колко време летяхте? Според вашето време.
— Не ви разбрах.
— Дълго ли летяхте?
— Много дълго. Ние мислехме, че никога няма да достигнем целта.
— Кой от вас е старши? Кой управляваше кораба?
— Старши е Вего. Никой не управляваше кораба. Ние не можем да правим това.
— Какво?!
Муратов се обърна към Стоун и кратко му предаде съдържанието на разговора.
— Нищо не разбирам — завърши той.
— Да, трудно е да се разбере. Всеки случай, те съвсем не приличат на космонавти. Загадка.
Сребристият смях на Гианея прекъсна думите му.
— Те — Гианея, пренебрежително, през рамо посочи към пришелците — са откраднали кораба. И са полетели с него, без да знаят накъде. Чудно, че са останали живи!
— Според неговите думи се получава не съвсем така — отговоря Метюз. — Изглежда, че са имали цел. Но как са успели да достигнат до Земята, като не умеят да управляват кораба?
— Защото е останала предишната програма на полета. Този кораб трябваше да лети след нас.
— Тогава всичко е ясно — каза Стоун като изслуша превода.






