ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Гианея Георгий Мартинов Оранжево-жълтият кръг, пресечен по диагонал от небесносиня черта, се появи над бетонираната лента на автомагистралата, когато вечебусът се намираше на около петстотин метра. Неподвижен, рязко очертан, пронизан от слънчевите лъчи, които се лееха от безоблачното небе, той блестеше като малко слънце, внезапно изгряло над самото шосе. Във вечебуса прозвуча тих глас: — Внимание! Приближаваме се към линията на кълбекса. Влакът се намира на сто и десет километра. Желаещите да наблюдават преминаването на експреса да вдигнат ръка! В дълбоките кресла седяха тридесетина души — бяха заети само около четвърт от местата. Осемнадесет пътници вдигнаха ръка. Тих, съскащ звук наруши безшумния бяг на колата. Влязоха в действие спирачките. Вечебусът спря до самия оранжевожълт знак, който постепенно избледнявайки, накрая съвсем изчезна, сякаш се разтвори във въздуха. Макар че само осемнадесет души изявиха желание да видят експреса в пълен ход, слязоха всички пътници. Кълбексът се бе появил не много отдавна и интересът към него още не беше станал навик. Жителите на градовете рядко имаха случай да видят влака по средата на прехода, когато скоростта му достига до шестстотин километра в час. Във вечебуса беше прохладно, а отвън юлското пладне разпръскваше зной. Местността около прелеза беше открита, равнинна. От двете страни на автомагистралата като безкрайна права линия се губеха към хоризонта жълтосивите опори на жлебообразния път, висящ на четири метра от земята. Като че ли нажежени от слънчевите лъчи, със златист блясък светеха полукръглите „релси“. Червените линии, ограждащи от двете страни „платното“ на кълбекса, в ярката светлина на деня изглеждаха като повдигнати, сякаш бяха прокарани не по земята, а направо във въздуха. Пътниците от вечебуса бяха облечени много

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Но всеки път изчисленията водеха до задънена улица, влизаха в крещящо противоречие със законите на небесната механика.

Може би тялото не е едно? Може би са две, три или повече? Но Сергей е мислил и Муратов е съгласен с него, че това е невероятно. Да има няколко тела близо до Земята и нито едно от тях досега да не е попаднало в зрителното поле на телескопа. Това е немислимо! Все пак, най-вероятно тялото е едно.

Сергей беше изчислил всевъзможните орбити на едно и две тела според всички допустими съчетания на известните осем точки. Нито една от тези орбити не се оказа подходяща. Муратов започна да изчислява орбитите на три тела, но скоро изостави тази идея.

Към разрешаването на загадката трябваше да се тръгне по друг път. Муратов знаеше: задачата е проста. Иначе не може и да бъде. Тя само изглежда сложна. Стига да му хрумне вярната мисъл, изчисленията няма да го затруднят. Но къде е тя, тази вярна мисъл? В какво се състои работата?

Муратов седна на дивана, облегна се на меката възглавница, сложи ръцете си зад главата. Така се мисли по-добре.

От прозореца вееше приятна хладина. Тропическият зной си бе отишъл заедно със Слънцето в другата половина на планетата.

Читать дальше

Часовникът показваше девет. Но по московско време, а по местно — два часа през нощта.

Муратов се усмихна. Изгони Сергей да спи, а той… зае неговото място и не спи вече двадесет и пет часа.

За нищо на света не би легнал, преди Сергей да се наспи. Така, сменяйки се, те ще работят, докато не решат задачата или не намерят що-годе приемлива хипотеза. А тогава вече, без да се червят, ще могат да се обърнат към Института по космонавтика.

И така, какво знаем?

Муратов си припомни разказа на Сергей…

Първото съобщение се появило още през двадесети век. През 1927 година К. Стармер забелязал необяснимо отразяване на радиолъча от някакво тяло, което се намирало недалеч от Земята. Но какво? Това останало неизвестно. Тогава не обърнали особено внимание на известието на Стармер. След петдесет години историята се повторила. И отново никой не се заинтересувал от странното явление — радиолъчът се отразявал като че ли от празно място. И двата факта били обяснени с грешка на наблюдателя. В края на двадесети век с маршрутния звездолет „Земя-Марс“ се случило нещо, което едва не завършило трагично. На двеста хиляди километра от Земята звездолетът се срещнал с неизвестно небесно тяло, чието приближаване към кораба не е било забелязано своевременно от точните и чувствителни прибори в щурманската кабина. Нещо одраскало борда като оставило дълбока вдлъбната следа. За щастие всичко се разминало благополучно — звездолетът още не бил развил пълната си скорост. И за това се намерило „естествено“ обяснение — метеорит, неизправност на локаторите.