ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Гианея Георгий Мартинов Оранжево-жълтият кръг, пресечен по диагонал от небесносиня черта, се появи над бетонираната лента на автомагистралата, когато вечебусът се намираше на около петстотин метра. Неподвижен, рязко очертан, пронизан от слънчевите лъчи, които се лееха от безоблачното небе, той блестеше като малко слънце, внезапно изгряло над самото шосе. Във вечебуса прозвуча тих глас: — Внимание! Приближаваме се към линията на кълбекса. Влакът се намира на сто и десет километра. Желаещите да наблюдават преминаването на експреса да вдигнат ръка! В дълбоките кресла седяха тридесетина души — бяха заети само около четвърт от местата. Осемнадесет пътници вдигнаха ръка. Тих, съскащ звук наруши безшумния бяг на колата. Влязоха в действие спирачките. Вечебусът спря до самия оранжевожълт знак, който постепенно избледнявайки, накрая съвсем изчезна, сякаш се разтвори във въздуха. Макар че само осемнадесет души изявиха желание да видят експреса в пълен ход, слязоха всички пътници. Кълбексът се бе появил не много отдавна и интересът към него още не беше станал навик. Жителите на градовете рядко имаха случай да видят влака по средата на прехода, когато скоростта му достига до шестстотин километра в час. Във вечебуса беше прохладно, а отвън юлското пладне разпръскваше зной. Местността около прелеза беше открита, равнинна. От двете страни на автомагистралата като безкрайна права линия се губеха към хоризонта жълтосивите опори на жлебообразния път, висящ на четири метра от земята. Като че ли нажежени от слънчевите лъчи, със златист блясък светеха полукръглите „релси“. Червените линии, ограждащи от двете страни „платното“ на кълбекса, в ярката светлина на деня изглеждаха като повдигнати, сякаш бяха прокарани не по земята, а направо във въздуха. Пътниците от вечебуса бяха облечени много

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

— Ние вече свикнахме с тази мисъл. И се простихме с тях завинаги, когато напускахме родината си.

Величието на самоотвержения подвиг на четиримата възхищаваше земните хора. Това, че самите четирима не съзнаваха

какво

са извършили, още повече го подчертаваше. И макар че постъпката им беше съвсем ненужна, хората бяха готови на всичко, за да се отблагодарят на четиримата за тяхното добро намерение.

Присъствието на Гианея на Земята доказваше на Мериго и на другарите му, че са долетели именно там, където са се стремили. Но да повярват напълно все пак беше трудно. Тази планета съвсем не приличаше на това, което очакваха да видят.

Тогава, на кораба, те скоро разбраха, че първото впечатление ги е излъгало, че хората, които се намираха около кораба не са „ненавистните“, а само приличат на тях. И щом го разбраха, излязоха от кораба.

Всичко, което ги окръжаваше, начинът по който ги посрещнаха, вниманието към тях бързо ги убеди, че се намират сред приятели не по-малко могъщи от „ненавистните“, даже по-могъщи.

Инстинктът не ги излъга — това бяха братя.

Четиримата свикнаха много бързо.

Мериго и другарите му бяха родени по време на властта на „ненавистните“.

Те от детството си бяха преминали през школата на „ненавистните“, които не се нуждаеха от „диви“ и необразовани слуги и работници.

Между Мериго и неговите прадеди, непознали нашествието на пришелците от космоса, вече имаше огромна разлика в развитието.

Това стана съвсем ясно, когато Мериго разказа за всичко, което се бе случило в родината му.

Слушаха разказа му с изключително внимание, но и с ужас. Свирепата колонизация на мирния остров, грубото завладяване на чуждата земя, жестокостта на поробителите — всичко това напомняше за най-лошите времена от епохата на колониализма на Земята.

И кой осъществяваше насилие? Хора, владеещи изключително висока техника, същества, прелитащи свободно от една планета на друга!

Това изглеждаше невероятно, невъзможно, но беше факт!

— Тук нещо не е в ред! — каза пак същата Марлен Фрезер. — Нито Гианея, нито Мериго знаят всички причини. Насилието на едно човечество над друго е абсолютно невъзможно на това ниво, на което се намира човечеството на Гианея. Това е изключено. Изглежда тук се е проявила злата воля на сравнително неголяма група. Не трябва да правим прибързани изводи и да съдим целия народ на Гианея по поведението на такава малка група, откъсната от своето човечество. Струва ми се, че Первенцев е прав: ние сме се сблъскали с високоразумни същества, стоящи на позициите, на които са били американските капиталисти в средата на двадесети век, готвейки гибелта на човечеството от термоядрена война. Моралното ниво е еднакво.