ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Гианея Георгий Мартинов Оранжево-жълтият кръг, пресечен по диагонал от небесносиня черта, се появи над бетонираната лента на автомагистралата, когато вечебусът се намираше на около петстотин метра. Неподвижен, рязко очертан, пронизан от слънчевите лъчи, които се лееха от безоблачното небе, той блестеше като малко слънце, внезапно изгряло над самото шосе. Във вечебуса прозвуча тих глас: — Внимание! Приближаваме се към линията на кълбекса. Влакът се намира на сто и десет километра. Желаещите да наблюдават преминаването на експреса да вдигнат ръка! В дълбоките кресла седяха тридесетина души — бяха заети само около четвърт от местата. Осемнадесет пътници вдигнаха ръка. Тих, съскащ звук наруши безшумния бяг на колата. Влязоха в действие спирачките. Вечебусът спря до самия оранжевожълт знак, който постепенно избледнявайки, накрая съвсем изчезна, сякаш се разтвори във въздуха. Макар че само осемнадесет души изявиха желание да видят експреса в пълен ход, слязоха всички пътници. Кълбексът се бе появил не много отдавна и интересът към него още не беше станал навик. Жителите на градовете рядко имаха случай да видят влака по средата на прехода, когато скоростта му достига до шестстотин километра в час. Във вечебуса беше прохладно, а отвън юлското пладне разпръскваше зной. Местността около прелеза беше открита, равнинна. От двете страни на автомагистралата като безкрайна права линия се губеха към хоризонта жълтосивите опори на жлебообразния път, висящ на четири метра от земята. Като че ли нажежени от слънчевите лъчи, със златист блясък светеха полукръглите „релси“. Червените линии, ограждащи от двете страни „платното“ на кълбекса, в ярката светлина на деня изглеждаха като повдигнати, сякаш бяха прокарани не по земята, а направо във въздуха. Пътниците от вечебуса бяха облечени много

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Ако се предположи, че телата са изкуствени, то от това произтича и друго съображение: те не са плътни, а кухи. Тогава се изменя и масата, а следователно и всички изчисления. И, разбира се, те не са от камък, а метални. В такъв случай една от орбитите, изчислени от Сергей за две тела, може да се окаже правилна, ако в нея се внесат поправки на масата. Муратов започна да преглежда всички записки на Сергей от начало. Колкото и да е бил възбуден Синицин по време на работа, записките и изводите са пределно ясни, лаконични и точни. Вкоренените навици са действували подсъзнателно…

В тропиците се разсъмва бързо. Лъчите на изгрялото слънце прогониха мрака в ъглите на кабинета. Лампата хвърляше мътно жълто петно светлина. Но Муратов не забелязваше нищо. Плочите-програми една по една изчезваха в машината. На малкия екран ясно се появяваха резултатите от изчисленията. Електронният математик помагаше на живия.

Орбити, орбити, орбити! Само за тях можеше да мисли Муратов, само те бяха в съзнанието му.

Нямаше място за нищо друго!

Точно в девет часа сутринта, току-що избръснат, гладко сресан, облечен в лек, бял костюм, оживен и даже весел на вид, Синицин се приближи до вратата на своя кабинет. Но веселостта му беше само външна, в душата му бе тревожно и объркано. Дали Виктор е успял макар отчасти, макар малко, да се приближи към разгадката? Възникнала ли е някаква нова мисъл, която да освети мрака на космическата тайна?

Синицин добре познаваше проницателния ум на Виктор, неговите огромни математически способности. В него силно беше развита една много полезна за изследователя черта, която Синицин не притежаваше — силата на въображението. Синицин бе практик, а Муратов — теоретик.

Седемнадесет часа работа (Синицин нито за миг не се съмняваше, че Виктор е работил през цялата нощ) би трябвало да доведат до нещо.

Нямаха време за бавене. От Института по космонавтика всеки момент можеха да поискат материалите. И те в никакъв случай не биха могли да откажат да ги предадат. Синицин добре знаеше, че международните трасета временно са затворени, звездолетите стоят по ракетодрумите в очакване да бъде изчистено пространството около Земята. А многочислените експедиции, които са на Венера, на Марс, по спътниците на големите планети, по астероидите! За тях пътят към Земята е закрит. Всички чакат!

Читать дальше

Като отвори вратата, Синицин учуден спря на прага.

Пердетата спуснати, в стаята цари полумрак. Сложил ръце под главата си (позната поза), Виктор безметежно спи на дивана!

Учудването веднага се смени от силно вълнение. Нима?!

Радост, безмерна радост, изпълни цялото същество на Сергей.