— Спътникът пречи на телевизионното предаване — каза Стоун. — Но как и с какво?
И изведнъж… нетърпимо ярък бял пламък избухна на мястото, където току-що се виждаше малката огнена точица от дюзите на робота. Ослепителната светлина от обзорния екран заля целия пулт за управление на „Титов“ и хората, неволно закриха лица с ръце, страхувайки се да не ослепеят.
— „Титов“!.. „Титов“!.. Какво се случи?… Какво се случи?… Отговаряйте!.. — прозвуча от говорителя тревожен глас от Земята.
Избухналият пламък беше толкова ярък, че го бяха видели през деня в безоблачното небе.
— Още не знаем — машинално отговори Стоун, като внимателно отваряше очите си, пред които в буен танц се въртяха разноцветни петна. — Звездолетът е цял. Изглежда, че е унищожен роботът, а може би и самият спътник.
— Спътникът е на мястото си.
— Значи само роботът.
След чудовищната светлина помещението изглеждаше потънало в мрак. Те нищо не виждаха — нито пулта, нито себе си. Само ярките лампи по тавана се различаваха смътно като жълти петна.
— Другари, не си отваряйте очите — посъветва Стоун. — Нека да си починат.
Но самият той не последва съвета си. Нетърпеливото желание да узнае какво се е случило с робота го караше напрегнато да се вглежда в мястото, където се намираше екранът на телевизора.
След няколко минути зрението им се възстанови почти напълно.
— Ние бяхме на косъм от слепотата — каза Синицин.
Екранът беше изгаснал — това означаваше, че телевизионната камера на робота не действува.
— Добре, че изпратихме робота, а не направо човек — каза Стоун. — Изглежда, че до този спътник не трябва да се приближаваме. Ще се наложи да го унищожим.
— Опитайте! — с някакъв странен тон произнесе Верьосов.
— Какво искате да кажете с това?
— А нима вие не разбрахте? Стана анихилация.
— Спътникът не е от антивещество. Това е установено точно.
— И все пак нашият робот бе унищожен при анихилация. Те са обкръжили своя разузнавач с облак от антигаз.
— А защо при срещата на този спътник с кораба „Земя-Марс“ в края на миналия век не се е извършила анихилация?
Верьосов сви рамене.
— Не зная — каза той, — но в това, което се случи сега, е невъзможно да се съмняваме.
— Аз съм съгласен с Юрий — каза Муратов. — Възможно е облакът от антигаз да не окръжава винаги спътника. Пък дали това е облак? Може би той е изхвърлил нещо срещу робота. Може би именно радиосигналът е включил защитната система.
Стоун втори път натисна бутона за управление на робота. Ако той беше цял, трябваше да се върне на кораба.
Но роботът не се върна. И с никакви прибори не успяха да открият присъствието му. Ракетата разузнавач бе изчезнала безследно.
— Да кацаме — реши Стоун.
— И да се опитаме да осъществим третия вариант на нашия план — добави Синицин.
— Да, разбира се.






