Стоун, Синицин и Муратов не откъсваха очи от скалите на гравитометъра и пеленгатора, разположени на пулта за управление близо една до друга. И тримата едновременно забелязаха дългоочаквания сигнал.
— Има! — възкликна Стоун.
Муратов облегчено въздъхна. Догадката се оказа вярна! Сигналът дойде в същия момент, както и първия път. И веднага спътникът забави ход и изостана. Пак като миналия път.
— Действията му са еднообразни, това е плюс в наша полза — отбеляза Стоун.
— Още едно доказателство, че там има не живо същество, а електронен мозък — каза Синицин.
„Ама че е упорит!“ — помисли си Муратов.
Сега, когато първата цел на експедицията беше достигната, не трябваше да се пази „тишина“. Заработи радиото. От спомагателните звездолети съобщиха, че и те са приели сигнала и са го фиксирали.
— Връщайте се на Земята — разпореди Стоун. — А ние ще пристъпим към втората част на нашия план.
— Желаем ви успех! — отговориха оттам.
„Титов“ намали скоростта, изчаквайки изостаналия спътник и скоро те пак полетяха един до друг.
— Дръжте се за пределното показание на гравитометъра — каза Стоун. — Само гледайте стрелката да не бъде на нулата и толкоз!
Верьосов мълчаливо кимна.
— А ще бъде ли достатъчно това? — попита Синицин. — Роботът ще намери ли целта?
— Ще намери — уверено отговори Стоун. — В това направление няма никакви други маси.
Двигателят на „Титов“ млъкна. Сега и двете тела се движеха по инерция с еднаква скорост. Но спътникът всеки момент би могъл да измени режима на своя полет, не трябваше да се бавят.
Стоун натисна бутона.
Върху обзорния екран се появи силуетът на робота — удължена пура с къси пипала. Зад нея се носеше дълъг шлейф от бял пламък.
Няколко секунди роботът вися в пространството редом със звездолета, като че ли не знаеше накъде да тръгне. След това започна да се отдалечава все по-бързо и по-бързо.
— Подуши! — каза Верьосов.
— А той няма ли да се удари в повърхността на спътника? — попита Муратов, който не познаваше устройството на космическите роботи.
— Не, той ще спре до самата цел.
Белият пламък от дюзите се превърна в точка.
— Далече е! — отбеляза Стоун.
Екранът върху пулта светна с небесносиня светлина, заработи телевизионната камера на робота.
И Муратов отново видя това, което се мярна пред очите му в окуляра на телескопа преди няколко дни, по време на първата експедиция.
Неясно тъмно петно закри блестящия рой на звездите. Призрачните контури на огромно яйце (по всяка вероятност роботът се намираше съвсем близо до спътника) като черна дупка в бездната на космоса пулсираха, трептяха, вибрираха. По екрана бързо-бързо минаваха ивици, които от време на време покриваха целия екран като мрежа.
Читать дальше
Но не се чуваше характерното при смущения съскане.






