Но ще е необходима много добра подготовка.
Третата експедиция не се състоя в набелязания ден. Тя въобще не можеше вече да се състои.
Спътниците изчезнаха.
Отначало беше забелязано тяхното отдалечаване от Земята. За първи път като достигнаха апогея на своята орбита, те не измениха скоростта, си. Спиралата се размиваше все по-широко и по-широко. И настана момент, в който и без това слабият сигнал на екраните на локаторите окончателно „изгасна“.
Каква беше причината за тяхното отдалечаване? Дали това бе последица от гонитбата на спътниците от земните звездолети или се изпълняваше предварително набелязана програма?
Беше изказано предположение, че спътниците не са обикаляли около Земята през цялото време, а са се появявали периодично. Така би могъл да се обясни фактът, че те не са били открити много по-рано. А може би са отлетели към базата си, за да се запасят с енергия.
Така или иначе, разузнавачите на чуждия свят временно, а може би завинаги бяха напуснали небето на Земята.
Но ако техните стопани са искали да „заличат следите си“, то те бяха закъснели. В ръцете на хората се намираше здрава нишка, която трябваше да ги доведе до самия център на тайната на спътниците.
Тази нишка бяха резултатите от пеленгацията. Сега вече разумът на Земята възтържествува над разума на неизвестния свят.
Обработката на записите на пеленгаторната апаратура на трите кораба показа точния адрес, откъдето беше изпратен радиосигналът или накъде беше насочен той от спътника, което също беше възможно.
Читать дальше
Този адрес беше: Луна, районът на кратера Тихо.
Ето къде се намираше загадъчният „ръководител“ на разузнавачите! Ето откъде получаваха те заповедите на своите стопани или къде отправяха самите те получената информация.
Какво имаше там? Електронен мозък, както мислеха всички, или живи представители на друго човечество, както мислеше само Муратов.
Това трябваше да бъде изяснено в най-близко време.
Изследвания на постоянния спътник на Земята се правеха вече отдавна и системно. Все пак огромни пространства от дивата повърхност на Луната не бяха посещавани от никого. Но именно районът на кратера Тихо беше вече добре известен. Там се намираше една от лунните бази, строеше се космодрум, имаше астрономическа обсерватория. Този район беше населен.
Излизаше, че дълги години хората са живели и работили в непосредствена близост до механизмите, докарани от друга планета, в съседство с базата, построена от друго човечество. Живели са и даже не са подозирали, че само да „протегнат ръка“ и ще се открият примамливите тайни на друг свят.
Но защо тези тайни не са били открити досега? Най-вероятно, защото те се намират под лунната почва, скрити в дълбочините на планинския масив на кратера.






