ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Гианея Георгий Мартинов Оранжево-жълтият кръг, пресечен по диагонал от небесносиня черта, се появи над бетонираната лента на автомагистралата, когато вечебусът се намираше на около петстотин метра. Неподвижен, рязко очертан, пронизан от слънчевите лъчи, които се лееха от безоблачното небе, той блестеше като малко слънце, внезапно изгряло над самото шосе. Във вечебуса прозвуча тих глас: — Внимание! Приближаваме се към линията на кълбекса. Влакът се намира на сто и десет километра. Желаещите да наблюдават преминаването на експреса да вдигнат ръка! В дълбоките кресла седяха тридесетина души — бяха заети само около четвърт от местата. Осемнадесет пътници вдигнаха ръка. Тих, съскащ звук наруши безшумния бяг на колата. Влязоха в действие спирачките. Вечебусът спря до самия оранжевожълт знак, който постепенно избледнявайки, накрая съвсем изчезна, сякаш се разтвори във въздуха. Макар че само осемнадесет души изявиха желание да видят експреса в пълен ход, слязоха всички пътници. Кълбексът се бе появил не много отдавна и интересът към него още не беше станал навик. Жителите на градовете рядко имаха случай да видят влака по средата на прехода, когато скоростта му достига до шестстотин километра в час. Във вечебуса беше прохладно, а отвън юлското пладне разпръскваше зной. Местността около прелеза беше открита, равнинна. От двете страни на автомагистралата като безкрайна права линия се губеха към хоризонта жълтосивите опори на жлебообразния път, висящ на четири метра от земята. Като че ли нажежени от слънчевите лъчи, със златист блясък светеха полукръглите „релси“. Червените линии, ограждащи от двете страни „платното“ на кълбекса, в ярката светлина на деня изглеждаха като повдигнати, сякаш бяха прокарани не по земята, а направо във въздуха. Пътниците от вечебуса бяха облечени много

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

— Не мога да си представя, че информацията, която са събирали спътниците, се е предавала в съседна планетна система. Такова исполинско разстояние! Защо е това? Кому е необходимо? Ами ако те самите са на Луната вече десетилетия? Това е още по-непонятно. Всички ваши теории ми се струват нестабилни, мътни, лишени от смисъл. Тук има нещо друго — събирането на информация за нашата Земя не е най-главното. Нещо такова, което ние даже не подозираме. И нека да бъда анахроничен — недобро. Да, недобро! Ти помниш ли историята от шестдесетте години на миналия век? Тогава са пускали в небето спътници шпиони… Представи си, че ние всички сме се излъгали, че спътниците не са събирали никаква информация, че те не са предназначени за научни цели. Тогава е много по-лесно да се разберат причините за тази толкова прецизна маскировка на спътниците. Не съм ли прав?

— Добре, да допуснем — отговори Синицин. — Но тогава е съвсем безсмислено тяхното обикаляне около Земята цял век, а може би, повече.

— Какво значи един век? За нас, за хората, един век това е цял живот. А от гледна точка на историята на човечеството — не е чак толкова много. Вие, астрономите, не познавате нито една планетна система от близките до Слънцето звезди, където би могъл да възникне разумен живот. Нали така? Именно! Значи, стопаните на спътниците живеят много далече. Пътят от тях до нас може би трае години наред. А на тяхната планета минават векове. Е, разсъждавай. Те са долетели при нас преди столетия. И когато са отлитали, са оставили около Земята „нещо“. Вероятно това „нещо“ трябва да дочака тяхното второ долитане. Защо? Това ние не знаем.

— Ти сам си противоречиш — каза Синицин. — Ту си убеден в присъствието им около Земята, ту „преди столетия“.

— Ами ако е и едното, и другото? — Муратов се наведе напред и втренчено погледна приятеля си в очите. — Ами ако те са пуснали спътниците по време на своето посещение при нас преди столетия, а след това непрекъснато, разбираш ли, непрекъснато ни наблюдават като сменят персонала на своята база на Луната? Нима не могат тези спътници да бъдат много важни за тях? Може би това е едно звено от голям, добре обмислен план?

— Насочен против човечеството на Земята?

— Видя ли! Сам направи логичния извод.

— Ти майсторски водиш събеседника си към своите изводи. Но от това те не стават истина. Ох, Витя, нещо си се объркал ти, както виждам. Но можем ли въобще да си представим, че човечеството от една планета ще създава заговори против човечеството на друга? Това е лишено от всякакъв смисъл. Извини ме, но ти говориш глупости.

Читать дальше

— Нека да е така. Но ви съветвам да бъдете много внимателни, когато намерите тази база.

— Значи окончателно…

— Да. Аз няма да летя с вас. Предложиха ми да взема участие в по-интересна работа.