— Какво? — подскочи Койла. — Откога хората разбират нещо от магии, че дори повече от нас, орките? Доколкото знам, бива ги само да изяждат магията.
— Може би това, че търсят магията, не означава, че я владеят — подхвърли Джъп. — Сигурно се опитват да опознаят земната енергия като другите древни народи.
— Звучи ми налудничаво — избъбри Хаскеер.
— Че какво чудно? Нали става въпрос за човеци, тъпако.
— Кого наричаш тъпак, боклук недорасъл?
— Достатъчно! — изръмжа Страк. — Никой не знае за какво може да им е притрябвал трупът на Бретаг, а и не е наша работа да гадаем. Най-важното сега е да го върнем на мястото му, инак денят може да свърши зле.
Джъп огледа района около опразнения трон.
— Може би магията ще е ключът към разрешаването на загадката — рече той. — Като например моите ясновидски способности. Те, вярно, са доста отслабнали напоследък, благодарение на тези проклетници — хората. — Той коленичи и вдигна нещо от пода до крака на трона. Беше късче плат. — Това не е от Бретаг. Грубо сукно е, не е от неговите дрехи.
— Може да е на всеки.
— Тъй де. Но не ми прилича и на униформите на пазачите. — Той вдигна глава към Страк. — Е, поне е някаква улика, ако не друго.
— И ще ти стигне ли? — попита го Алфрей. — За твоето ясновидство?
— Че знам ли? — повдигна вежди джуджето. — Напълно възможно. Ти какво смяташ, Страк?
— Ами, ти си следотърсачът. Търси.
Бяха на около десет мили западно от Каменна могила. Все още се виждаха кулите на двореца, но иззад хълмовете вече прозираха и върховете на настъпващите от север ледени планини. Заваля слаб дъжд. Той докара със себе си неприятната миризма на серни изпарения и гнило.
Орките бяха възседнали конете си и гледаха към Джъп, който бе коленичил на земята, заровил пръсти в калта, опитвайки се да напипа някоя от жилите на земната енергия. След известно време той се изправи и взе да се бърше.
— Тук силата е непостоянна. Проклети да са човеците.
— И все пак? — погледна го с надежда Страк.
— И все пак, струва ми се, че са се отправили към Таклакам.
— Доста голям район за претърсване, не смяташ ли? — обади се Койла. — Като се има предвид, че сме само трийсетина.
— Така е — съгласи се Страк. — Значи колкото по-бързо се захванем за тази работа, толкова по-големи са шансовете ни за успех.
Продължиха на запад. От време на време Джъп се обръщаше към своите умения, после продължаваше да настоява, че онези, които така упорито преследваха, са се насочили към вътрешното море.
По някое време изкачиха невисок хълм, от който съгледаха набраздената от вълни морска шир. Над морето се спускаше ниска мъгла. Водата на самия бряг бе покрита с жълтеникава пяна.
— Сега накъде? — попита Алфрей.
— Джъп, имаш ли представа накъде са тръгнали? — попита Страк.
— Тук ми е много трудно да определя.






