ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Орки Стен Никълс Посвещава се на Мариане Гей и Ник Филтър, задето бяха щастливи и ме вдъхновяваха с любовта си. Ако не беше помощта на другите, писателите щяха да живеят в непоносима изолация. Ето защо благодаря на Стийв Джейксън и Хийтър Матузо за тяхното приятелство и за смеха им. На Хари и Хелън Ниб за съветите и любезното съдействие. На Санди Оудън за шоколадовата й мъдрост. На Саймън Спантън, задето прояви твърда ръка в редакцията и на Никола Синклер за опита му в книгоиздаването. Ей, оркското войнство, да вдигнем врява, да вдигнем врява и глъчка сега. Когато от странство се връщаме с плячка, с богатства несметни да смаем света. Ей, оркски невести, прекрасни, чудесни, кажете ни сбогом, къщовници, с песни. Кръвта ни за сеч и разплата жадува, а мечът погибел да сее бленува. Да палим, да грабим, накрая да режем главите от шиите, от пояс кесиите. Врага в битка страшна без жал да затрием, връз гроба му бъчва със ейл да изпием. Над бряг непознат стройна кула стърчеше, в тъма доближихме я, скоро в огън пламтеше. Имотец прибрахме, злодейства пиляхме, живинка нивга веч на тоз бряг не съзряхме. Селяк с тумбак сладка щерка таеше, с нож го ръчнахме, после дълго врещеше. Щом секна да кряка, златцето издаде, щерката търти да бяга, жената турнахме на клада. Да вдигнеме халби, ей оркското войнство, до дъно да пием тръпчивия ейл. Вразите лишихме от чест и достойнство, триумф и богатства славят орка дебел. Стара оркска маршова песен Земята около Страк бе осеяна с трупове. Беше оглушен от виковете и звъна на стомана. Въпреки студа солена пот дразнеше очите му. Мускулите му горяха, болеше го цялото тяло. Елекът му бе опръскан с парченца мозък, кръв и кал. А към него се прокрадваха още две от проклетите, покрити с розова кожа създания и в очите им пламтеше жажда да убиват. Всичко това

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Между пръстите на Дженеста се появи нещо, което приличаше на огнена топка и оставяше след себе си жълтеникави, пламтящи нишки. Топката се удари в една от купчините дърва и я разпали с оглушителен тътен. Тълпата започна да крещи възторжено.

— Хляб и зрелища — подсмихна се Алфрей, който не изглеждаше особено впечатлен.

— О, стига — рече джуджето. — Бретагов ден съществува много преди тя да се появи.

— Да, и тя го открадна за свои цели.

Те насочиха погледи към кладата, която бързо се разгаряше. Ала ентусиазмът им се бе изпарил.

Върколаците се навъртаха на верандата на тяхната хижа, когато Рефдоу се върна от мисията, на която го бяха пратили.

— Взе ли? — попита Страк.

— Да, капитане. — Усмихнат, той му подаде една малка торбичка.

Докато Страк я отваряше, другите се струпаха около тях. Вътре имаше известно количество кристален прашец, който излъчваше едва забележимо розово сияние.

— Изглежда го бива — прецени Алфрей.

Койла се наведе и надзърна вътре.

— Хъмм, пелуцид. Това ще ни оправи настроението.

— Няма нищо по-добро от едно стабилно зареждане с кристална светкавица — съгласи се Джъп.

— Само не си мислете, че ще ви стане навик — предупреди ги Страк. — Днес ще ви позволя, в чест на Бретаг. Алфрей, ще бъдеш ли така любезен?

Ветеранът изрови от торбата си хаван и чукало, след това се зае да стрива кристалчетата на ситен прах. Рефдоу му помагаше да го оформя на бучки.

Не след дълго първите лули бяха запалени и из въздуха се разнесе благоуханен аромат.

Джъп изпусна голям облак бял дим и промърмори:

— Този Бретаг започна да ми става симпатичен.

— Виждам, че взе да ти идва акъла в главата — отвърна Хаскеер. — Само гледай да не се подмокриш.

— О, тайната ми… уф… тоест, майната ти — запелтечи джуджето.

Хаскеер се опули.

Останалите си разказваха случки и се заливаха в заразителен смях. Оръженосците се отдадоха на чудатото оркско изкуство на самохвалство, разкрасявайки собствените си подвизи до абсурдни размери. И всичко това сред постоянен кикот.

Страк се облегна на стената, скръстил ръце на тила си.

— Празненството сигурно ще започне след около час.

— Само не знам дали ние ще можем да се държим на краката си по това време — подметна Алфрей.

Джъп бе някъде по средата на дълъг и заплетен виц, когато Койла неочаквано го прекъсна.

— Кои са тези?

Трима орки препускаха към тях. На гърба на единия се вееше пурпурна пелерина.

— По дяволите! — изруга Страк и се изправи неуверено на крака. — Крелим.

— Кой? — втренчи поглед в него Койла.

— Това е Крелим. Адютантът на генерала. Ставайте! Надигайте се, мързеливци!

Наложи се обаче да влезе в действие и ботушът му. Орките се изправяха неохотно, като изтупваха прахта от бричовете си.

След като си размениха нехайни поздрави, Крелим премина право към въпроса.

— Заповед от генерал Кустан.