Писателите фантасти си представяха какъв ли не сценарий за това велико откритие, с изключение на един. И още едно доказателство — сякаш имаме нужда от него — че съществуват все още много изненади в тази наша огромна, красива вселена.
Тук, в изследователската база на Института Смитсън, можем да изследваме тази нова форма на живот, споделяйки нашето откритие със света в полза на цялото човечество. Няма да има тайни, не съществува опасност, че с откритието може да бъде злоупотребено. И не само това — самият фосил ще ни каже маса неща за тероподните динозаври и в частност за тиранозавър рекс — за тяхната анатомия, клетъчна биология, за това как са живели, с какво са се хранили, как са се репродуцирали. И най-накрая ще научим доста за онова чудовищно събитие преди шестдесет и пет милиона години, когато астероидът Чикскълъб се е сблъскал със земята, причинявайки природна катастрофа. Вече знаем, че тези мистериозни извънземни микроби, тези венерини частици, са били пренесени до земята от астероида и са се разпръснали при удара, защото парче от същия този астероид е било открито на Луната при мисията на „Аполо“ 17.
Тези извънземни микроби са били тъй да се каже последният гвоздей в ковчега на динозаврите. Оцелелите след сблъсъка животни са били убити от най-смъртоносната пандемия. Ако не бе пълното, тотално изчезване на динозаврите, бозайниците никога нямаше да се развият до нещо по-голямо от плъх и никога нямаше да се стигне до появата на човешки същества. Така че можем да кажем, че тези частици са „разчистили“ земята за нас. Астероидът и епидемията са задействали голямата верига на еволюцията, довела до появата на човека.
Крукшанк направи пауза и си пое дълбоко въздух.
— Благодаря ви.
Директорът на института Смитсън — Хауърд Мърчисън — се изкачи на подиума с бутилка шампанско в ръка и стисна ръката на Мелъди. След което се обърна към аудиторията и камерите широко усмихнат.
Читать дальше
— Мога ли да помоля Роби Уедърс да се качи при нас?
Роби кимна на Том и Сали и се насочи към подиума. Фотографите засвяткаха с фотоапаратите, камерите зажужаха.
— Прожекторите, моля.
Светлините се насочиха към тежката завеса в дъното.
— Да ви представя Роби Уедърс, дъщеря на Марстън Уедърс, човекът, който откри динозавъра. Помолихме я да извърши кръщаването.
Отново бурни ръкопляскания.
— Не можем да счупим бутилката в динозавъра, но можем да вдигнем чаши. — Той се обърна към Роби: — Ще кажете ли няколко думи?
Младата жена вдигна бутилката.
— Това е за теб, татко!
Ръкопляскания.
— Щорите, моля — призова директорът.
В същия този момент завесите започнаха да се отварят, разкривайки широко осветена лаборатория зад дебел пласт стъкло.






