ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Хищник Дуглас Престон Декември 1972 г. Долината Таурус-Литроу Маре Серенитатис Луната На 11 декември 1972-а година последната мисия на „Аполо“ с човек на борда до Луната се приземи на площадката за кацане в Таурус-Литроу, огромна, заобиколена от планини долина, в края на Морето на спокойствието. В геоложки план районът обещаваше да бъде страна на чудесата с безбройните си хълмове, планини, наносни басейни и сипеи. От особен интерес бяха няколко кратера, образувани от удар, който бе причинил дълбоки дупки в повърхността, разпръсквайки брекча и стъкло по цялата равнина. Мисията се надяваше да се върне с истинско съкровище от лунни проби. Юджийн Сърнан бе командирът на Лунарния модул, а Харисън Шмит — „Джак“, негов пилот. Двамата мъже представляваха идеалният екип за мисията на „Аполо“ 17. Сърнан бе опитен ветеран от две предишни мисии, „Джемини“ 9 и „Аполо“ 10, докато Шмит бе блестящ геолог с докторат от Харвард и бе участвал в планирането им. От три дни изследваха Таурус-Литроу с помощта на Лунарен Роувър. Първата им разходка по лунния пейзаж показа ясно, че в геоложко отношение са ударили джакпота. Едно от най-вълнуващите открития на мисията, което косвено доведе до мистериозната находка на кратера Ван Сърг, стана на втория ден в тесен, дълбок кратер, наречен Шорти. Когато Шмит излезе от роувъра, за да изследва ръба на Шорти, бе удивен, че под сивия лунен прах, който се вдигаше под ботушите му, се открива слой светла оранжева почва. Сърнан бе толкова шокиран, че вдигна оранжевата си отразяваща маска, за да се увери, че не е оптическа измама. Изкопаха бързо една дупка и откриха, че оранжевата почва преминава в яркочервена. От центъра в Хюстън възбудено обсъждаха източника и значението на това странно оцветяване и помолиха астронавтите да вземат двойна проба, която да за

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Писателите фантасти си представяха какъв ли не сценарий за това велико откритие, с изключение на един. И още едно доказателство — сякаш имаме нужда от него — че съществуват все още много изненади в тази наша огромна, красива вселена.

Тук, в изследователската база на Института Смитсън, можем да изследваме тази нова форма на живот, споделяйки нашето откритие със света в полза на цялото човечество. Няма да има тайни, не съществува опасност, че с откритието може да бъде злоупотребено. И не само това — самият фосил ще ни каже маса неща за тероподните динозаври и в частност за тиранозавър рекс — за тяхната анатомия, клетъчна биология, за това как са живели, с какво са се хранили, как са се репродуцирали. И най-накрая ще научим доста за онова чудовищно събитие преди шестдесет и пет милиона години, когато астероидът Чикскълъб се е сблъскал със земята, причинявайки природна катастрофа. Вече знаем, че тези мистериозни извънземни микроби, тези венерини частици, са били пренесени до земята от астероида и са се разпръснали при удара, защото парче от същия този астероид е било открито на Луната при мисията на „Аполо“ 17.

Тези извънземни микроби са били тъй да се каже последният гвоздей в ковчега на динозаврите. Оцелелите след сблъсъка животни са били убити от най-смъртоносната пандемия. Ако не бе пълното, тотално изчезване на динозаврите, бозайниците никога нямаше да се развият до нещо по-голямо от плъх и никога нямаше да се стигне до появата на човешки същества. Така че можем да кажем, че тези частици са „разчистили“ земята за нас. Астероидът и епидемията са задействали голямата верига на еволюцията, довела до появата на човека.

Крукшанк направи пауза и си пое дълбоко въздух.

— Благодаря ви.

Директорът на института Смитсън — Хауърд Мърчисън — се изкачи на подиума с бутилка шампанско в ръка и стисна ръката на Мелъди. След което се обърна към аудиторията и камерите широко усмихнат.

Читать дальше

— Мога ли да помоля Роби Уедърс да се качи при нас?

Роби кимна на Том и Сали и се насочи към подиума. Фотографите засвяткаха с фотоапаратите, камерите зажужаха.

— Прожекторите, моля.

Светлините се насочиха към тежката завеса в дъното.

— Да ви представя Роби Уедърс, дъщеря на Марстън Уедърс, човекът, който откри динозавъра. Помолихме я да извърши кръщаването.

Отново бурни ръкопляскания.

— Не можем да счупим бутилката в динозавъра, но можем да вдигнем чаши. — Той се обърна към Роби: — Ще кажете ли няколко думи?

Младата жена вдигна бутилката.

— Това е за теб, татко!

Ръкопляскания.

— Щорите, моля — призова директорът.

В същия този момент завесите започнаха да се отварят, разкривайки широко осветена лаборатория зад дебел пласт стъкло.